Обикновеният паяжинообразуващ акар е космополит. Среща се на всички континенти. До неотдавна се считаше, че го няма само на Антарктида, но през 2007 година беше открит и там. Този вездесъщ вредител се разпространява във всички климатични зони и ландшавти – от пустините до райските планини. В допълнение, акарът е и много плодовит – при благоприятни условия е в състояние да развие повече от 15 поколения за един сезон.
Нова опасна болест по картофите се разпознава по миризмата на хвойна
Паяжинообразуващият акар се храни с клетъчния сок на растенията, уврежда огромен брой култури и декоративни видове както на открито, така и в защитни съоръжения. Особено добре се чувства в отопляеми помещения върху стайните цветя. Там въздухът винаги е с по-ниска влажност, а вредителят има нужда точно от това.
Защо акарите вредят и се развиват по-интензивно, когато влажността на въздуха е ниска?
Факт е, че акарите нямат бъбреци или други заместващи ги отделителни органи. Излишната влага напуска тялото им, изпарявайки се посредством многобройните власинки, осеяли хитиновата кожа. Ако влажността на въздуха е висока, изпарението се забавя. В тялото на акарите възниква прекомерно високо осмотично налягане и те губят апетита си, защото не са в състояние да абсорбират нови сокове. Ако акарите се появят в култивационни съоръжения или в домашна среда, използването на акарицидни препарати трябва да бъде съпроводено с поддържане на висока влажност на въздуха. Така вредителите, които се раздуват от влагата, напълно губят способността си да се хранят, а още по-малко да се размножават.
Акарите са близки родственици на паяците, но не използват паяжината за лов и получаване на храна. С лепкавата паяжина те защитават местообитанието си от хищни насекоми. Тя им помага и за хигиенни цели. Всички прашинки полепват много лесно по влажните им власинки, лишавайки ги от подвижност. Зад воала от паяжини вредителите успешно се скиват от праха.
При паяжинообразуващите акари зимуват само женските. Когато средните дневни температури паднат до +14 градуса по Целзий, женските спират да се хранят и се укриват в горния слой на почвата на дълбочина около 2,5-3 см. Тази дълбочина не е много голяма, но за същество с големина от порядъка на 0,3 мм е сериозна стойност. Мъжките продължават с вредителската си дейност, изсмуквайки соковете на растенията, докато средните дневни температури паднат до +12 градуса, а след това постепенно губят подвижност и загиват. През първите седмици на следващия сезон женските нямат нужда от тях, защото зимуват вече оплодени, снасят яйцата си и от тях се излюпват пълноценни потомци от двата пола.
В култивационните съоръжения е необходим набор от мерки за борба с акарите. Ако се установи наличие на вредител, трябва да се пръска незабавно с акарициден препарат. Заедно с това, там където е възможно (не всички растения понасят омокряне на листата), напояването трябва да се осъществи чрез дъждуване, за да се постигне висока влажност на въздуха. След края на сезона е необходимо оранжерията да се освободи от всички растителни остатъци, след което да се извърши фумигация със серни димки. Женските акари, намиращи се в диапауза и под защитата на земята, са слабо податливи на действието на пестицидите. Установено е, че вдишването на най-малкото количестви серен диоксид, който се отделя при изгарянето на серните димки, води до необратимо увреждане на всички меки тъкани и вътрешни органи на насекомото, което на практика прави тялото му недееспособно.
Преди да се засадят растенията през следващия сезон, с необходимото оборудване, почвата трябва да се пропари със силно нагорещена пара. Ако това не е възможно, подмяната на горните 5-7 см слой почва в оранжерията може да бъде добър заместител. Освен това всички вътрешни повърхности на съоръжението се измиват с разтвор на железен сулфат. Дървените и бетонни елементи на конструкцията се варосват със свеж варов разтвор.
Що се отнася до акарите, увреждащи културите на открито, дълбокото есенно прекопаване или дълбока оран с обръщане на повърхностния слой ще предотврати появата им. Ако зимуващите женски се окажат дълбоко под земята, те никога няма да могат да излязат на повърхността и да дадат потомство. Това в никакъв случай не може да бъде гаранция, че акарите няма да бъдат пренесени на участъка от вятъра.
При горещо и сухо време, когато акарите се размножават прекомерно, те се скриват в паяжините си, а вятърът е възможно да издуха изсъхнал лист, върху който гнездят или парче паяжина, пълна с вредители от двата пола и всички възрасти. Тогава пътешествениците могат да се окажат на десетки и дори стотици метри от мястото, на което са се намирали преди. Оказли се на ново място, те ще продължат да се размножават бързо, ако условията са подходящи, да се заселват на околните растения и усърдно да ги увреждат. Това налага в активния сезон растенията да се наблюдават постоянно и при първи признаци на появата на акари да се вземат спешни мерки за унищожаването им.
