Начало » Новини » Интервю
05.08.2022 г.

Николай Георгиев: Без защита от нелоялната конкуренция миденият бизнес е изправен пред фалити!

Браншът е обезсърчен да кандидатства за еврофинансиране
Николай Георгиев: Без защита от нелоялната конкуренция миденият бизнес е изправен пред фалити!

sinor.bg

Култивирането на любимата за потребителите черноморска мида не е особено трудно занимание, но нелоялната конкуренция и липсата на ефективен институционален контрол при продажбата на продукция с неизвестен произход са проблеми, за които бизнесът алармира от дълги години, за жалост – без особен успех. Още по-отчайваща за собствениците на реално работещите ферми е ситуацията и с кандидатстването по Програмата морско дело и рибарство, при която в края на настоящия програмен период бизнесът е потресен от недобросъвестното усвояване на евросредства.

В резултат на тези проблеми днес дори утвърдените на пазара производители на черноморска мида се борят за своето оцеляване, посочиха за Синор.бг представители на бранша.

Официалният брой на стопанствата за морски аквакултури в страната е 23, като в тях се отглежда основно черна морска мида. Според бранша обаче реално работещите ферми се броят на пръсти. Данните на агростатистика сочат, че добивът на черноморска мида в страната през 2020 г. се е свил с 27% спрямо предходната 2019-а, достигайки 2 141 тона. Намаление спрямо 2019 г. се отчита и при мидите, произведени по биологичен път – през 2020 г. са извадени само 2,5 хил. тона. В същото време уловът в Черно море нараства почти два пъти, достигайки 48 тона.

От бранша наблюдават повишен интерес към консумацията на миди, като все още има място за развитие на този бизнес. „Почти всяко заведение по Северното Черноморие вече предлага миди, като готвачите изненадват с все по атрактивни рецепти своите клиенти“, посочва пред Синор.бг Николай Георгиев, управител на „Био Аква Ферм“.

От 2011 г. компанията произвежда черна морска мида по норвежка технология върху мрежести колектори на дълбочина 3 метра под водата, прилагана в акваторията и на норвежкия град Ставангер.

Мястото на фермата е непосредствено под нос Емине и то не е избрано случайно. Намира се в екологичната мрежа „НАТУРА 2000”, където има две екологично защитени зони, и е определено от Института по океанология към БАН като „Мидената банка на България“. Тук минава огромно морско течение, което благоприятства размножаването и развитието на мидите.

Основната предпоставка за избора на мястото беше липсата на замърсители“, разказва Николай Георгиев и допълва, че проектът е изпълнен с финансиране по подмярка 2.1 „Производствени инвестиции в аквакултура“ от Програмата за морско дело и рибарство, както и с кредит от Българо-американска кредитна банка. „Изплащането на кредита е трудно без подкрепата от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури“, пояснява предприемачът.

Програма Дунав

Технологията за култивиране на мидите е подходяща както за морски, така и за речни водни басейни. В а

кваторията под нос Емине са поставени два вида колекторни линии - 20 линии с дължина 145 м и дълбочина 3 м и 10 линии с дължина 100 м и дълбочина 3 м. Разликата в добива между тях е 45%. Добивът е почти постоянен и се осъществява ръчно или с робот, с изключение на зимните месеци – декември, януари и февруари. Годишното производство е около 180 т, като системата за очистване на мидите е механизирана с въртящи се барабани, на място около колекторите. Мидите от фермата достигат до клиента на същия ден на обрирането им. Предлагат се сортирани по размер съгласно БДС и почистени от водорасли и варовикови образувания. Реализацията на едро се извършва директно от рибарско пристанище Несебър, продажбата е в специални съдове гаци с тегло 5–10 кг или в пластмасови каси.

Биологично натурален деликатес

„Мидите в собствен сос“ са част от традиционната българска кухня по Черноморието. За да може да ги предлага от мобилен цех, дружеството е трябвало да получи изрично разрешение от Европейския орган за безопасност на храните. Успели да го вземат и сега прилагат технологията, която позволява да се запази биологично натуралният вкус на черноморската мида, а тя е много по-вкусна от океанската, по думите на бургазлията. „Изискването при тази технология е мидата да се държи 90 секунди във вода с температура 95 градуса в специален съд под капак, който не позволява черупката да се разтвори“, обяснява Николай Георгиев. Така бланшираната мида се предлага директно от каравана на несебърския кей, а също и в големите търговски обекти и ресторанти в страната. За приготвянето на оригиналните „миди в собствен сос“ не бива да се използват бира, вино или други съставки, тъй като се губи идеята за натурално ястие, казва Николай Георгиев.

Българската компания прилага патентована технология на доц. Камен Данов от Университета по хранителни технологии, при която мидата зрее бавно в 100% студенопресован зехтин с 0,3% натурална киселинност, с възможност за добавяне на трюфели. Разработени са и рецептури за мариновани 100% натурални продукти от морски и речни риби: скумрия, треска, чернокоп, сафрид, хамсия, сьомга, каракуда, африкански сом и други.

Нелегалните продажби са огромен проблем

В активния туристически сезон по Черноморието се предлага мида от некултивиран хабитат и това става с разрешението на държавата, което според Никола Георгиев е крайно неприемливо, защото качеството на тази продукция не е проверено. „Продава се мида, събрана около пречиствателни станции, която причинява сериозни здравословни проблеми”, посочва експертът. Именно заради тази нелоялна конкуренция много ферми за миди фалират, докато държавата не прави нищо в тяхна защита. Бизнесът многократно е поставял въпроса пред Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, но разбиране няма, посочва предприемачът.

Самият вид на мидата дава информация дали е събирана от скали, от дъното или е крадена от ферма. Черупки с дължина над 10 см са на 7-8 години и не са от ферма, тъй като технологичното изискване по БДС е 4,5 см до 5 см. Производителят отбелязва, че клиентите на заведенията биха могли да изискват сертификат за произход на мидите и това е вариант да установят дали ресторантьорите им прелагат миди от законни ферми или от непроверени източници.

Катастрофален административен капацитет

Бизнесът се сблъсква и с липсата на разбиране от страна на администрацията, която е длъжна да създаде условия за приоритетно предлагане на култивираната мида пред алтернативата на пазара да се предлага продукция от неизвестен хабитат, обяснява Николай Георгиев. Всеки град вече има пречиствателна станция, където нарастването на мидата е по-голямо и това привлича недобросъвестните берачи”. Затова е важно държавните контролни органи всеки месец да правят изследване за наличие на вредни бактерии в мидите.

Управлението на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури през последното десетилетие е изключително разочароващо за бизнеса, посочва предприемачът. По неговите думи, администрацията не управлява квалифицирано средствата от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури. Това е спомогнало за редица фалити в сектора. „От 2013 г. аз лично съм водил 4 дела срещу ИАРА и съм ги спечелил, но това ми коства страшно много време и нерви. Всички дела бяха причинени от безумни претенции от страна на ИАРА по спечеления от нас проект. Това не е администрация, а е пръст в колелото на инвестициите,“ разказва Николай Георгиев и допълва: „Очаквам повече морал и професионализъм от администрацията. Повишаването на административния капацитет трябва да бъде инициатива на държавата, а не на бизнеса.“

В същото време европейските средства потъват в кухи проекти, по думите на предприемача. „До днес нямаме работеща рибна борса, изградена по европроект. В акваторията на Несебър има круизни яхти, купени с европейски средства, а това е недопустимо!”, заключава Георгиев. Лично той се заканва, че повече няма да кандидатства с проект за финансиране на бизнеса си с европейски средства.

Европроектите по Черноморието

От Държавен фонд „Земеделие“ отчитат, че през 2020 г. по Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР) са изплатени малко над 27 млн.лв. по 259 проекта, а през 2021 г. са платени 56 проекта за над 7 млн. лв. Сертифицираните публични разходи през 2020 г. са в размер на близо 23 млн.лв., като тук се включват разходи, декларирани от бенефициентите по общо 191 подадени искания за плащане. От началото на програмата до края на 2020 г. са одобрени над 66 млн.лв. публични средства, от които над 51 млн.лв. - от Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) и над 15 млн.лв. - национално съфинансиране. Отчетено е 32,52% изпълнение на бюджета по ПМДР, което е с 11,24 процентни пункта повече спрямо 2019 г.

Като цяло интересът към безвъзмездното финансиране през 2020 г. е рекордно нисък, а според администрацията причините за това са в невъзможността за осигуряване на средства за самоучастие и трудностите при използване на системата ИСУН. Прекият контакт с представители на бранша също не успява да допринесе за повишение на интереса към безвъзмездното финансиране.

От земеделското министерство отчитат, че през 2020 г. е разработвана Концепция за управление на Националната рибарска мрежа (НРМ) през новия програмен период. В напреднал процес е изготвянето на Споразумение за партньорство, като са отразени постъпилите коментари от ЕК. Стартирало е разработването на Програма за морско дело, рибарство и аквакултури“ (ПМДРА) 2021-2027“. Изготвен е Многогодишен национален стратегически план за аквакултурите в България (2021-2027 г.) и са изведени потребностите за сектора в съответствие с новите политически приоритети на ЕС за програмния период до 2027 г. В бъдещата програма се поставя акцент върху целите на Европейската зелена сделка и стратегиите за биологичното разнообразие и „От фермата до трапезата“. Дано този път обещанията на администрацията съвпаднат с потребностите на бизнеса!

Лилия Александрова

Николай Георгиев: Без защита от нелоялната конкуренция миденият бизнес е изправен пред фалити!
2772

Последни материали
Виж
Иновативно
Калифорнийски фермер с пилотна програма за беритба на плодове с дронове
Център за оценка на риска
Нов стрес за птицевъдството – до 2027 г. се минава изцяло към безклетъчно отглеждане на кокошки!
Служебен кабинет
Гечев ще назначи студент в екипа си – дано е с фермерско потекло!
Природни стихии
След пожара край Елшица държавните гори ще бъдат възстановени
Гечев: „Стратегическият план е приоритет, планираме да е готов през октомври”
Агроминистърът има екшън план по проблема с вноса на зърно от Украйна
Свързани материали
Виж
Продължавало и ползотворното сътрудничество с производители и преработватели от сектора
Рибарите в Балчик да изчакат чиновниците да проучат как да подобрят условията им на труд
От ИАРА ще предадат на министерството на земеделието
Браншови организации недоволстват от забрана за улов на миди от май до юли
С инвестиции на горските
Ремонтът на екопътеката до Стобските пирамиди е пред приключване
В чист район на Черноморието югозападно от нос Емине
ДФЗ финансира с 450 000 лева иновативна ферма за черни морски миди
Още 6 драги бяха извадени от пристанището на Бяла
Заловиха бракониери на бяла пясъчна мида край Приморско
Защита
За един месец се забранява ловът на бели пясъчни миди в Черно море
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2022
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам