Морковите се отличават със свята твърдост, сочност и относително дълъг срок на съхранение, но често показват изненади преди прибиране на реколтата – наблюдава се напукване по време на растеж. То е свързано с нарушаване на технологичните изисквания или сортовите особености. Съществуват проверени методи за профилактика на напукването при морковите.
Най-често напукването се причинява от дисбаланс на влага, неправилно подхранване и лошо качество на почвата, но понякога може да е свързано и със сортови особености.
Колебания във влажността на почвата
Това, което отличава морковите от повечето други зеленчуци, е много високото тудгорно налягане. Водата е плътно “опакована” в тъканните клетки, което прави зеленчука хрупкав и уви, много крехък, когато балансът на налягането е нарушен. Кореноплодите се нуждаят от вода, но не обичат заблатяване и дисбаланс на влажността – засушаване и преовлажняване. От внезапния приток на вода клетките набъбват, налягането се увеличава и кореноплодите се разпукват по цялата дължина. Пукнатините могат да бъдат повече от една и да достигат до сърцевината.
Вътрешната сърцевина на моркова се нарича ксилем и обикновено остава непокътната, дори когато външният слой се разцепи. Въпросът не е в това, че не може да се папука, а просто е защитена от външния слой, който се нарича флоем. Той разпределя енергията от листата към корена и поради тази причина двата слоя реагират по различен начин.
При отглеждане на открито условията са много променливи, така че при сухи периоди количествата вода и честотата на поливане трябва да се увеличат. В такива случаи си заслужава да се инвестира във влагомер, защото той ще ни информира за нивата на влажност в почвата и ще може да се регулира поливането.
Морковите са култура, която не се нуждае от едно и също количество вода по време на целия сезон – по-малко в началото и повече в края на сезона, когато наливат кореноплодите.
Седмица след засяване на семената, ако няма дъжд, морковите трябва да се поливат редовно до появата на кълнове на дълбочина 2,5-3 см, за да разкрият пълния си потенциал.
След поникване дълбочината на поливане се увеличава постепенно и влагата трябва да достигне до 15-на см, защото при повърхностно поливане рискът от напукване е много голям.
Излишък от азот
Морковите трябва да се подхранват, когато надземната част достигне височина 7-10 см. Комбинираните гранулирани торове са подходящи за подхранване, ако се използват в умерени количестава.
Доброто решение е избор на тор с много ниско съдържание на азот и високо на фосфор и калий. Може да се използва само азот, но в минимални дози в началото и отделно фосфорно-калиев тор.
Азотът насърчава развитието на вегетативната маса, а фосфорът и калият стимулират развитието на кореновата система и в частност – кореноплодите.
Много цвят, а малко тиквички - защо?
При тези зеленчуци е добре да се внася половината от препоръчителната доза и да не се прекалява, защото излишъкът от минерални хранителни вещества ще доведе не само до обилна листна маса, но до развитието на раздвоени, странно деформирани и покрити с коренови косми, както и напукани кореноплоди.
Лоша и неподходяща почва
Наред с постоянната влажност на почвата, отглеждането на идеална реколта от моркови изисква здрава, добре дренирана почва с рН от 5,5 до 6,5. Тя не трябва да е глинеста или песъчлива и камениста, която при нагряване в горещините ще се превърне в пещ. Органичната материя ще подобри структурата на лехите с моркови, а при настъпване на знойна жега е добре да се използва органичен узрял компост в качеството му на мулч.
За сортовете моркови с дълги кореноплоди плодородният слой, който ще задържа добре влагата и предотврати напукването им трябва да бъде около 50 см, а при другите до 30–35 см.
Устойчивост на сорта
Когато морковите пресъхнат след прибиране на реколтата, също е възможно да се разпукват. Някои сортове са по-устойчиви от други на това напукване. Дългоплодните сортове са най-податливи, докато късоплодните, кръглите (сферични, приличащи на репички) и миниатюрните бейби моркови са по-устойчиви.
Напуканите моркови са годни за храна, но не могат да се съхраняват дълго. Ако преди прибиране на реколтата в тях са проникнали патогени, тогава вътрешността им загнива и стават негодни за консумация.
