Сериозен проблем при отглеждането на патладжан е изсъхване на растенията, което означава загуба на реколта. Всичко започва с пожълтяване, увяхване, а по-късно и постепенно изсъхване на листата. Независимо от сравнително лесния начин на отглеждане, съществуват редица причини, които могат да доведат до загуба на растения – неправилни грижи, вредители и болести.
Неправилна грижа за растенията
Не е трудно да се разбере, че причината за увяхването и пожълтяването на листата са грижите за растенията – не са осигурени комфортни условия. Патладжанът, както и всяка друга култура, за бърз растеж и плододаване се нуждае от определени хранителни вещества. Ако листата по време на вегетацията започнат да избледняват и губят цвят, това означава, че има недостиг на хранителни елементи. Патладжанът е култура, която се нуждае от азотно подхранване след засаждане на постоянно място, но с мярка (1 кибритена кутийка на 10 л вода) – не бива да се прекалява, защото това ще забави значително плододаването. Когато почвата е изтощена, тогава подхранването на растенията с комплексен тор е задължително. Важни микроелементи за патладжана са желязото и калция, чийто недостиг води до изсъхване на листата, започвайки от върховете им, а при недостиг на бор – заедно с листата изсъхват и завръзите.
Полезни съвети за избавяне от горчивината в краставиците
Листата на патладжана съхнат и от недостиг на влага. Поливането трябва да е умерено, но достатъчно. Препоръчително е да се полива рано сутрин или вечер, когато слънчевите лъчи не падат директно върху растенията. Капките вода, които падат върху листата, ако останат върху тях, се превръщат в своеобразен вид лещи. Те пропускат слънчевите лъчи и могат да станат причина за изгаряне на листата и стъблата.
Преполиването също не е желателно, защото води до пожълтяване и загниване на кореновата система от излишната влага.
Дълбочината на омокряне на почвения слой при поливане трябва да бъде около 10-15 см, защото кореновата система е разположена близо до повърхността. Възможно е почвата да е силно уплътнена от поливането и да не пропуска достатъчно вода. Периодичното разрохкване на дълбочина не повече от 5-7 см ще облекчи водо- и въздухопроницаемостта на повърхностния слой. Тази операция трябва да се прави много внимателно, защото при нараняване на кореновата система растението ще насочи всички ресурси към нейното възстановяване, а надземната част също ще пострада.
В горещите летни дни листата пожълтяват и изсъхват от високите температури и сухия въздух. Тогава растенията се нуждаят от повече вода и леко покритие в най-горещите часове на деня. Силното слънце остава по листата петна от изгаряне. Когато въздухът е много сух, тогава между поливанията се практикува освежаващо пръскане на надземната част на патладжана, защото при недостиг на въздушна влага изсъхват цветните пъпки и завръзите.
Вредители
Паяжинообразуващите акари обикновено повреждат долните листа, а листните въшки – горните. Тези вредители се размножават особено интензивно в топло и сухо време. Вредителите се хранят със соковете на растенията и ги изсушават.
Народните средства почти не помагат при наличие на вредители. Срещу акарите може да се използва: Акрамайт 480 СК (карантинен срок 1 ден), Валмек (карантинен срок 3 дни), Тиовит Джет 80 ВГ, колоидна сяра и други, а количествата са по предписание на производителя. Карантинните срокове на препаратите са важни предвид етапа, на който се появяват вредителите. Тепеки е подходящ препарат срещу листните въшки и има карантинен срок 1 ден – спира храненето им, подходящ е за крайните фази на развитие на растенията. Могат да се използват и широкоспектърни препарати – Дека ЕК, Моспилан и др.
Фузарийно увяхване
Сериозен проблем е развитието на фузарийно увяхване при патладжана – гъбична болест, появяваща се на всички фази на развитие, но най-често по време на цъфтеж. Установява се бързо, защото на отделни стъбла или на целия храст листата увяхват, а само след известно време изсъхват целите растения. Невъзможно е да се спасят болните растения – те трябва да се отстранят с пръстта около корените и да се изнесат извън участъка.
Източник на инфекцията са заразени семена, почва и растителни остатъци.
За предотвратяване на тази инфекция патладжан не трябва да се отглежда повторно на същото място, както след картофи и домати.
Най-добрите предшественици са зеле, моркови, бобови култури, лук и чесън.
За щастие, фузарийното увяхване при патладжана се проявява сравнително рядко и дори да унищожи част от растенията, това няма да даде отражение върху добива на останалите. Болестта изсушава не само листата, но и цялото растение. Ако поне част от реколтата е наближила или достигнала етап на техническа зрелост, тогава може да се спаси, като се отстранят долните увехнали листа (увяхването започва от долните листа).
Профилактиката се свежда до:
– спазване правилата на сеитбооборот;
– обработка на семената с фунгициди преди засяване;
– дезинфекция на градинските инструменти;
– изнасяне и унищожаване на растителните остатъци;
– отглеждане на сортове, устойчиви на фузарийно увяхване.
