Когато малините са отрупани с плодове, които току що започват да зреят, изкушението да ги подхраним е голямо. На този етап експерименти са позволени само с подходящи органични торове. Енергията на растенията трябва да се насочи към изхранване и узряване на завръзите.
Правилата за използване на минерални хранителни вещества включват обилно подхранване с азот веднага щом почвата позволява обработка – в края на зимата или началото на пролетта. След това се преустановява напълно подаването на азот, защото растенията трябва да се насочат върху формирането на плодове с помощта на енергията, която вече са съхранили.
Добавеният азот ще стимулира само растежа на листната маса, но не и плододаването.
Специалистите съветват пролетното подхранване да се раздели на три части. Първото се прави тогава, когато започнат да се показват новите издънки, второто месец по-късно и след още един – третото. Сроковете зависят от географските условия на региона, но обикновено приключва до края на юни.
За пролетното подхранване се използват комплексни NPK торове (примерно NPK 15-15-15), които се внасят в каналчета около стъблата на разстояние около 10-на сантиметра, за да се избегне изгаряне. Достатъчни са 30-35 g за всеки храст, като по възможност отгоре може да се мулчира с компост.
Различни домашно приготвени смеси е възможно да се използват през целия сезон, като по този начин се коригират вкусовите качества и едрината на плодовете. Когато се установи пожълтяване на листата и изтъняване на стъблата, забавяне растежа на плодовете или изсъхване преди съзряване, тогава може да се използва английска сол. Съотношението е 2 супени лъжици на 3 литра вода за поливане на малините. Това подхранване ще осигури на растенията набавянето на сяра и магнезий, важни елементи за качеството на плодовете. Важно е да се съобразим с почвените особености и факта, че английската сол ще доведе до подкиселяване на почвата.
По-нататък може да се използва костно брашно, което оказва благоприятно влияние върху вкусовите качества на плодовете. То съдържа от 12 до 16% фосфор, но е факт, че ако почвата е алкална (рН над 7), тогава този фосфор ще се превърне в нея в недостъпна за растенията форма. При рН от 5,6 до 6,2 може да се използва спокойно костно брашно, като за всеки храст са необходими по две супени лъжици, равномерно разпределени в каналчета около малините и покрити с пръст или компост.
Необходимият на малините калий може да се осигури чрез внасяне на дървесна пепел, но трябва да сме сигурни, че почвата е кисела. Установено е, че при рН над 7,5 не е желателно използването на пепел.
Дървесната пепел е богата също на микроелементи и вторични минерали, но не съдържа азот, което е много важно за подхранването на този етап на развитие. Дървесната пепел от широколистни е по-добра, защото иглолистната съдържа много смоли. За ягодоплодните култури е най-полезна брезовата, съдържаща около 20% калций. Той влияе благотворно върху здравината на стъблото и плодните дръжки, както и върху плътността на плодовете.
Инфузия от пепел се приготвя много лесно – 1/3 обем се пълни с пепел, залива се с вряла вода, престоява едно денонощие и се полива кореново.
Не бива да се залага на използването на утайка от кафе за подкиселяване на почвата на този етап, защото съдържа не само фосфор и калий, но и високи количества азот. Установено е, че тя има отлични свойства, но трябва да се използва преработена чрез внасяне в компоста.
Много важно е по време на плододаване да се осигурява необходимата влажност на повърхностния почвен слой – идеално за целта е капковото напояване. Надземните части трябва да се поддържат сухи при поливане, което намалява риска от гъбични заболявания.
