Председателят на Селскостопанска академия проф. дн инж. Мартин Банов обоснова пред комисията по бюджет и финанси в Народното събрание необходимостта от актуализиране на бюджета на оглавяваното от него ведомство, съобщиха от пресцентъра на висшето учебно заведение. По думите на Банов съгласно приетия Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г. одобреният трансфер към Селскостопанска академия е 32,3 млн. лв. Увеличението спрямо 2021 г. е в размер на 774 000 лв. и е свързано само с повишаване на минималната работна заплата в размер от 710 лв.
„При така приетия бюджет за втора поредна година е налице несъответствие в заплащането на труда на една и съща категория учени в изследователските организации като Селскостопанска академия и Българска академия на науките сравнено с държавните висши училища. Този проблем е породен от приетото през 2020 г. Постановление №371 на Министерския съвет, регламентиращо минимален размер на основната заплата на асистент в държавните висши училища от 1300 лв. Прилагането на това постановление доведе до сериозни различия в заплащането с около 40% на учени на еднакви длъжности в Селскостопанска академия и във висшите училища, отговарящи на еднакви изисквания по Закона за развитие академичния състав в България. Това несъответствие задълбочава дългогодишните проблеми с привличането на млади изследователи с качеството на научните изследвания и интеграцията на аграрната наука към световната“, изтъкна председателят на академията при изслушването си в бюджетната комисия.
Поради изложените причини той настоя в проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. да бъде предвиден допълнителен трансфер за Селскостопанска академия за второто полугодие на 2022 г. в размер на 5,5 млн. лв. По думите му в актуализацията на бюджета за 2022 г. ССА е единствената научна организация, за която не са предвидени допълнителни средства, каквито са заложени за Българска академия на науките и държавните висши училища, където има предвидени още 20 млн. лв.
„Предложеният от нас допълнителен финансов ресурс ще осигури достигане на работните заплати на изследователите в ССА, както следва:
за професор 1680 лв.
за доцент 1575 лв.
главен асистент 1470 лв.
асистент 1365 лв.”, уточни Банов.
В заключение той подчерта, че исканата актуализация преди всичко има за цел да постигне справедливо възнаграждение за служителите в Селскостопанска академия, съпоставимо с възнагражденията във висшите учебни заведения. В момента на минимална работна заплата в ССА са 683 служители, което е 37% от общия състав.
Членът на комисията по бюджет и финанси в НС Цончо Ганев подкрепи искането на председателя на академията за повече средства за висшето училище. Ограниченият му речник стигна да повтаря папагалски да се обърне внимание, че било много неприятно, когато учените се делят по такъв неприятен начин. „Г-н Василев, може би не сте запознат в детайли с проблема на Селскостопанска академия, но още при приемането на основния бюджет в началото на година беше повдиган. Много е неприятно, когато учените в България се делят по такъв неприятен начин, когато професор във висше учебно заведение получава една заплата, а същият специалист в ССА получава около 50-60% по-малко, когато един млад учен в академията получава заплата колкото един начален учител в училище. Този проблем не е от вчера или днес, затова апелирам, моля да се обърне внимание. Става дума за научни институти, които се грижат за това нашето селско стопанство да се развива. Ако наистина политиката на правителството е да подкрепя учените не само в една сфера, нека обърне внимание. Тук говорим за рязко, грандиозно разминаване в заплащането. Ако не вземете отношение, ние ще внесем и подкрепим такова искане между първо и второ четене на Закона“, каза Ганев, обръщайки се към присъстващия министър на финансите Асен Василев.
Според Василев обаче разпределянето на средствата между висшите учебни заведения не е работа на финансовото министерство. „Не смятам, че министерството на финансите трябва да провежда научната политика в държавата. Това би било изключително порочно. Това е един въпрос, който колегите от комисията по образованието и науката трябва да решат и на база на решението вече да се търсят финансовите измерения на това решение. Но не е въпрос ние като министерство на финансите да казваме кой университет колко пари да получи. Това не ни е работа и не би следвало да ни е работа, поне според мен“, обясни позицията си той.
Днес народните представители гледат на първо четене актуализацията на бюджета. Тя предвижда спешен пакет от антикризисни мерки, насочени към намаляване на неблагоприятните последствия от нарастващите цени на горивата и енергията, съответно нарастващия инфлационен натиск върху най-засегнатите групи от обществото и бизнеса.
