Болестите по растенията намаляват количеството и влошават качеството на произвежданата селскостопанска продукция. В зависимост от условията на отглеждане културите могат да бъдат атакувани от засаждането до прибиране на реколтата, а в отделни случаи и по време на съхранение. В тази връзка е добре да знаем, че пръскането с химически препарати не е ключ към превенция на болестите, а по-важно е да познаваме и прилагаме на практика основните правила и агрономически препоръки.
С какво да подхраним доматите при засаждането им на постоянно място?
Много болести по растенията имат подобни симптоми, като пожълтяване на листата или появата на тъмни петна по стъблата, но най-обезспокоителни са почвените патогени, които живеят и се разпространяват в земята. Повечето от тях са невидими и остават незабелязани, докато условията на околната среда не станат най-благоприятни за развитието им. Тогава настъпва лош период за култивираните растения. Патогените имат различни предпочитания – влажни или сухи условия, определено рН на почвата, а някои се насочват към разсадите и по-слабите растения.
Елиминирането на болестите по растенията е почти невъзможно. Мерките за контрол са насочени към предотвратяване възникването на болести, или поне минимизиране на тяхното въздействие.
Борбата с болестите се постига чрез добро познаване на организма, причиняващ проблема и компетентни практики за контрол.
1. Изборът на устойчиви растения е един от най-добрите начини за профилактика. Когато избираме семена, винаги трябва вземем предвид онези сортове, които имат устойчивост към конкретните фитопатогени. Важно е да знаем от какво най-често боледуват растенията и тогава да изберем сорт, който е устойчив на фузарийно или вертицилийно увяхване, вирус на тютюневата мозайка, или на някое друго заболяване.
2. Отглеждане на местни и районирани сортове и хибриди, които са адаптирани към конкретни условия, имат по-добра кълняемост и устойчивост на повечето патогени, развиващи се там.
Картофена нематода – симптоми и методи за контрол
3. Класическите земеделски практики също имат своето влияние и никога не губят актуалност. Правилен избор на място на база осветеност и сянка, сеитбообращение, методи на засаждане с оптимизация качествата на почвата, внасяне на хранителни вещества (с акцента върху органичните торове), правилна резитба и формиране на растенията за увеличаване устойчивостта на болести по естествен начин.
Очевидно е, че добре развитите, силни растения се справят по-добре и преодоляват болестта при наличие на инфекция, отколкото слабите.
4. Постоянен мониторинг и радикална намеса. Ранното откриване на заболяването чрез редовен преглед позволява да се вземе решение, преди проблемът да се е превърнал в бедствие. Премахването на отделни засегнати растителни части или цели растения може да елиминира източника на патогени и да предотврати разпространението му върху други податливи растения.
5. Контролирането на стреса и нараняванията е от съществено значение. Повредените растения губят имунитета си, а през раните се отваря входна врата за различни вредни микроорганизми. Осигуряването на защита от вятър и студ, а също на подходящи опори при необходимост са задължителни.
6. Правилното поливане на растенията играе важна роля, защото голяма част от патогените се нуждаят от вода, за да причинят инфекция. Препоръчва се кореново поливане, без мокрене на листата и рано сутрин, така че влагата паднала върху надземните части, да може да изсъхне по-бързо. Навременното подрязване, колтучене и формиране на растенията, както и разстоянието между тях предотвратява прекомерната влажност.
Използването на фунгициди за защита трябва да бъде последното средство в арсенала. Има смисъл да се прилагат познатите методи за профилактика с биологични и народни средства.
