Синор БГ неведнъж е посочвал, че в растителната защита трябва да бъдат включвани мероприятия, които дават добър резултат, без да изискват допълнителни разходи за средства и труд. Пример за това е осигуряването на пространствена изолация между културните растителни видове, чието отглеждане предстои в стопанисваните площи.
При избирането на място за строеж на отделение за отглеждане на разсад то трябва да отстои поне на 1,5 км от оранжерии за производство на зеленчуци през зимно-пролетния период. Два пъти по-голямо е разстоянието от площите за отглеждане на зеленчуци през лятото.
Пространствената изолация пречи на вредителите да преминават от една площ в други и обратно. Това намалява вероятността за пряка и косвена вреда от листни въшки, белокрилки, трипсове и др. Вероятността младите растения да пострадат от насекоми и пренасяни от насекоми и вятъра болести като краставична мозайка, бронзовост и гъби от род Phythophthora силно намалява.
При развитието на бактериоози (струпясване по домати, петносване по домати и пипер и др.) заразата идва в площите с ветровете. В местата, където има сравнително постоянни ветрове, тяхната посока трябва да стои под внимание. В зависимост от релефа между стари и нови култури разстоянието е 500 – 1500 м.
Парцелите с грах трябва да са раздалечени поне на 300 метра, защото това пречи на граховото комарче да мигрира в засетите площи. Засаждането на зелето не бива да е близо до местата, където в предходната година е имало нападение от галообразуващ хоботник или муха.
Осигуряването на пространствена изолация е важно и за производството на овощен посадъчен материал. При избора на местата за разсадници под внимание са релефът, надморската височина, посоката на ветровете и обкръжаващата растителност. На избраните места трябва да има оптимален режим на въздуха и въздушната влажност. Така опасността изходните растения да бъдат заразени от вируси, пренасяни с насекоми, става по-малка. Пример може да послужи вирусната болест сливова шарка по костиловите, чийто причинител е вирус, пренасян от листни въшки.
Пространствената изолация намалява опасността и то вирусна зараза, разпространявана с прашеца (поленопренисими вируси), както и при производството на семена предвид опрашването на растенията от изходните линии.
Сроковете на сеитба и засаждане могат да предопределят загубите от редица болести и неприятели. Късното засаждане на пипера увеличава опасността от втрънчване. Ранното засаждане на домати, пипер и патладжан намалява загубите от болестта столбур. Гъбната болест брашнеста мана се развива предимно по късно засадените домати.
Определянето на новия срок е съобразено с най-чувствителните фази от развитието на културното растение и от промените в плътността и миграцията на вредителите. Възможно най-ранната сеитба на зеленчуци предпазва от граховото комарче, зелевите бълхи, луковата муха и др.
Чрез навременната пролетна оран става унищожаването на саморасли растения, които са възможни (потенциални) източници на зараза, например от причинителя на маната по лука.
Гъстотата на засаждането има значение за степента на пораженията от някои болести, например доматите, които при по-голяма гъстота в площта боледуват по-тежко от черни листни петна. Същото важи и за картофената мана. Обратна е зависимостта при болестта столбур и вертицилийно увяхване по пипера.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
