В област Кюстендил няма нови ветеринарни лекари, които да работят с продуктивни селскостопански животни, и това задълбочава проблемите в сектора, заяви преди годишното събрание на Областна колегия Кюстендил на Българския ветеринарен съюз (БВС) нейният председател д-р Андрей Димитров, цитиран от Българската телеграфна агенция. Административната тежест, обемът на документацията, рискът от заразяване и работата с едри животни са сред най-големите проблеми, пред които са изправени ветеринарните лекари, смята д-р Димитров.
Според д-р Даниела Бойкова трудностите при работата с едри животни и рискът от заразяване с болести, които могат да се предадат от животно на човек, притесняват току-що завършилите лекари и те се насочват към работа с по-малки животни като кучета и котки.
Сред целите на събранието бяха избор на нов председател, избор на делегати за Общото събрание на БВС, както и запознаване на ветеринарите от областта с новата профилактична програма. Оставката на д-р Димитров не бе приета за втора поредна година и той ще продължи да води Областна колегия Кюстендил.
Една от новостите в новата профилактична програма, която според него е важна за животновъдите, е, че кръвни проби от едри преживни животни ще се вземат след навършване на 12-месечна възраст вместо досегашното изискване за навършена 24-месечна възраст.
На събранието присъства и д-р Бачев от Областната дирекция по безопасност на храните. Той съобщи, че в Кюстендилска област се отглеждат около 9000 едри преживни животни, 16 000 дребни преживни животни и 2000 коня, които се обслужват от 4-има ветеринарни лекаря от Кюстендил, 4-има от Благоевград и един от Перник.
