Един от най-важните, но и тъжни дни за християните по цял свят, е Велики петък или Разпети петък, най-страшният от седмицата преди Великден. На него извършваме възпоминание на бичуването, поруганието, разпъването и смъртта на Спасителя. Разпети петък е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. На този ден от страстната седмица постът в православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). В петък вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.
На този ден Светата църква припомня как разбойникът от кръста изповядвал, че Христос е небесен цар, както и молбата му Господ да не го забравя в царството си. На тези събития са посветени и богослужебните песнопения.
Сутринта на Велики петък се четат и пеят Великите (или царски) часове (първи, трети, шести, девети). Наричат се Велики както заради продължителността, така и заради важните събития, които ни припомнят, а царски – защото през византийската епоха на тях са присъствали и царете.
На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва. На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.
Преди началото на службата на специално високо място в средата на храма се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата – платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста и където е запечатан образът на положения в гроба Спасител.
По време на вечерното богослужение се извършва опелото на Господа пред плащаницата. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос. След като се изнесе плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.
В България е популярен ритуалът „минаване под масата“ – издигнатото място в средата на църквата. С него се изразява преклонението, смирението и скръбта на вярващите пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението, което ни дари Спасителят.
През вековете са се запазили редица обичаи и поверия, свързани с Разпети петък.
На Разпети петък не се работи. Според поверието ако на този ден се работи, градушки ще унищожат реколтата и годината ще е слаба. Старите баби казвали, че каквото и да правите на Разпети петък, то няма да се получи.
На сутринта домът се прекадява с тамян, за да се прогонят злите сили. Според обичая на този ден не бива да се пере и да се сменят чаршафите, защото сънят ни може да стане неспокоен и да се появят кошмари.
Поверие гласи, че сънят между Велики четвъртък до Разпети петък е пророчески и може да предсказва бъдещето.
На този ден не се правят сватби и кръщенета, като и пищни тържества, защото се счита за най-тъжния ден за всички християни, и който не спази обичая, ще го сполети голямо нещастие. Трябва да се спазва строг пост, който да смири душата и плътта. Твърди се, че на Разпети петък дори птиците не пеят, защото тъгуват за Божия син.
