„Златният враг“ на картофите – така наричат златистата цистообразуваща картофена нематода, която напада не само картофите, но и други култури от семейство „Картофови” (домати, патладжан, пипер). Този микроскопичен червей е един от най-опасните им врагове, който застрашава дори и розите.
Армията на нематодите наброява над 30 хиляди вида, като най-голяма е групата на почвообразуващите, които усвояват растителните остатъци. Втората група обитава водоемите със сладка и солена вода, а третата паразитира върху растенията.
Фитонематодите нападат различни култури, отглеждани в оранжерии и на открито – освен картофовите, обект на внимание са около 600 вида растения (в това число плевели, семеначета в горските и овощни разсадници, лозя). Те проникват в тъканите на всички растителни части и чрез отделяне на ферменти разтварят обвивката на клетките и изсмукват съдържанието им. Растенията реагират по различен начин и признаците на проявление са разнообразни.
Цистообразуващите картофени нематоди са сред икономически най-опасните вредители по картофите. Те образуват в почвата цисти, в които се съхраняват яйцата и са много устойчиви – могат да оцелеят там 20-30 години. Ниските нива на зараза се установяват много трудно. След засаждане на картофите нематодите проникват в кореновата им система, смучат хранителни вещества и преминават през различни стадии на развитие.
Начини за разпространение
Предвид високата устойчивост на цистообразуващите нематоди те могат да се разпространяват по различни начини, но основно с почвата, полепнала по клубените и селскостопанския инвентар, вятъра, поливните води, хората и животите.
През последните години може да се каже, че картофените нематоди са се „закалили“, защото, ако по-рано се наблюдава интензивно развитие при температури около и над 35 градуса по Целзий, то сега се чувстват добре и при 18-22 градуса. Независимо от това, колкото температурите са по-високи, толкова ареалът им се разширява, а те стават по-агресивни и вредоносни. Дейността им не се преустановява по време на съхранение на клубените. Даже при слаби поражения и температури в хранилищата не по-високи от +3 градуса, картофите започват да изсъхват.
Признаци на нападение от картофена нематода
Картофените участъци, нападнати от нематоди, изостават в равитието си и това се забелязва още след първото окопаване. Заразените растения имат малък брой стъбла (1-3 стъбла), листата им остават дребни, започват да пожълтяват, постепенно увяхват и изсъхват заедно със стъблата. Корените потъмняват, а по тях са разположени цистите. Клубените значително намаляват и издребняват, а при висока степен на заразяване изобщо не се формират.
Подземни войни – как да защитим картофите от голи охлюви
Вредителят е много пластичен и с висока размножителна способност – за един сезон създава 3-4 поколения. При монокултурно отглеждане на картофи и заразяване броят на ларвите в почвата става много висок само за 2-3 години, което прави икономически неизгодно отглеждането им.
Мерки и борба с картофената цистообразуваща нематода
Намаляването на загубите от вредителя включва цялостна система от мерки:
– не трябва да се допуска заразяване на почвата, като се спазва строга външна и върешна карантина на посадъчния материал, а също на площите за посев;
– отглеждане на сортове, устойчиви на нападение от цистообразуваща нематода (Агрия, Пикасо, Артемис, Санте и др.);
– щателно почистване на техническите средства, използвани на участъци, на които е установено нападение от нематоди;
– почистване на пръстта от клубените;
– прибирането на картофите преди узряване на цистите намалява плътността;
– спазване правилата на сеитбообръщение, като се редуват култури, които не се нападат (житни, царевица, бобови);
– системна борба с плевелите, нападани от този вредител;
– засяване на сидерати (синап, рапица, сорго, рицин и др.), които се окосяват във фаза бутонизация и заорават в почвата;
– използването на биопрепарати в начален стадий на развитие ограничава разпространението на вредителя;
– третиране с разрешени нематоциди.
Чужди практики
Кенийските фермери, отглеждащи картофи, експериментирали с хартия, изработена от бананови дървесни влакна, които обикновено не се използват за други цели. Методът е наречен „Wrap-and-plant“ (увий и засаждай) и резултатите показват, че не само се ограничава заразяването, но се повишават добивите. Те увиват семенния материал в биоразградима хартия и така го засаждат.
Полевите изпитания се провеждат от 2015 година и в няколко варианта:
- семената са загънати в бананова хартия и обработени с малки дози абамектин (препарат, убиващ нематодите);
- семена без хартия, но обработени с препарат;
- семена, загънати само с хартия и без обработка;
- семена без хартия и химическа обработка.
Резултатите показват, че банановата хартия - с пестицид или без него, предотвратява заразяването на полето. Изследователите смятат, че тази практика може да намали използването на пестициди и се работи по прилагането – главно върху автоматизацията на опаковането на клубените в банановата хартия.
Руски фермери провеждат експерименти с използване на безводен амоняк срещу цистообразуващата нематода. Оказва се, че когато се прилга правилно, безводният амоняк не само обогатява почвата, но действа и като средство за растителна защита.
