В условията на затворени съоръжения разсадът расте и се развива при изключително благоприятни условия. Преместването на растенията на открито ги поставя в нова среда – температурни клебания, ярко слънце, силни ветрове и неравномерна влажност, причиняващи стрес. В резултат на пресаждането те боледуват и възстановяването е бавно, а някои даже не успяват да се възстановят на новото място.
Как да предпазим разсада от издължаване?
Закаляването на разсада има предназначението да подготви растенията към новите – значително по-сложни условия и да им помогне да преживеят по-лесно стресовата ситуация, свързана с пресаждането. Важно е да се запознаем с основните правила на тази процедура.
1. Кога започва закаляването на разсада?
Закаляването на разсада започва около две седмици преди засаждането на открито. За целта растенията се изнасят извън отопляемите закрити съоръжения. Преди преместването на контейнерите задължително трябва да обърнем внимание на температурата на околната среда, която за топлолюбивите култури (домати, пипер, патладжан, краставици, пъпеши и дини) да бъде над 12-14 градуса по Целзий, а за студоустойчивите (зеле, салати, лук, целина, босилек) – 6-8 градуса.
Не се препоръчва закаляването да продължи повече от две седмици. Ако разсадът се държи по-продължително при ниски температури, растенията ще забавят растежа си, което в крайна сметка ще се отрази негативно на времето за плододаване, както ще доведе до намаляване на добивите.
2. Как да се провежда процедурата?
Привикването на разсада към новите условия е нужно да става постепенно. В началото, в светлата част на деня, прозорците се отварят за 1-2 часа дневно.
След това контейнерите с разсада се изнасят на открито, като това време започва с 2-3 часа и всеки следващ ден се увеличава с по 1-2 часа. Няколко дни преди засаждането (3-4 дни) на постоянно място, растенията трябва да престояват отвън поне 8 часа.
Ден-два преди пресаждането разсадът се оставя на открито цялото денонощие. Ако се прогнозира сериозен спад на температурите под минимално допустимите за съответните култури, тогава разсадът се прибира или се покрива със спанбонд (може и друг плътен покривен материал).
3. Осветяване на разсада в периода на закаляване
В началото на закаляване контейнерите трябва да се разполагат на сенчесто място, защото силното слънце може да изгори все още нежните листа на разсада. Постепенно се приучават към действието на преките слънчеви лъчи, като се започва с 1-2 часа дневно. Преди засаждането на постоянно място разсадът се оставя на слънце цял ден.
Ако по време на отглеждане на разсада е използвано допълнително осветление, тогава в периода на закаляване то се преустановява.
4. Необходимо ли е подхранване на разсада в периода на закаляване?
Ако след пикиране разсадът не е подхранван, тогава може да се натори няколко дни преди засаждането му на постоянно място.
За това подхранване се препоръча използването на комплексен тор NPK (60 г в 10 л вода) или друг подходящ препарат за разсади. Може и отделно да се разтворят в 10 л вода по 10 г амониева селитра, 60 г калиев сулфат и 40 г суперфосфат. Благодарение на това подхранване растенията ще се вкоренят по-бързо на новото място и по-лесно ще преживеят стреса.
За намаляване на стреса могат да се използват и биостимулатори.
5. Поливане на разсада по време на закаляване
Закаляването на разсада е процедура, която включва не само понижаване на температурните условия и директното излагане на слънчевите лъчи, но и промяна в режима на поливане.
Количеството влага постепенно се намалява, като за целта се увеличават интервалите между поливките, а количествата вода се запазват – полива се до пълно омокряне на пръстта в контейнерите. Към следващо поливане се пристъпва, след като листата започнат да губят тургор. Много важно е да да не пропуснем точния момент, защото това може да доведе до пресушаване на почвата и последващо опадане на листата.
В резултат на намаляване на количествата влага разсадът става по-здрав и силен и насочва силите си към развитие на кореновата система.
Закаляването е важно мероприятие преди засаждане на разсада на постоянно място, защото му позволява да преживее стреса, предизвикан от изменението на условията на околната среда.
