Велика събота е последният ден от Страстната седмица. Християнската църква прославя Велика събота като "най-благословения седми ден", защото тогава, вече положен в гроба, духът на Иисус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден - в неделята, наречена Великден.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Със слизането си в подземного царство Христос разрушил ада и смъртта, обезсилил дявола, съединявайки човешкото естество с Бога и въвеждайки го в недрата на пресветата троица – без при това да ограничи човешката свобода. След неговото слизане в ада портите адови са затворени, но само отвътре, от самите му обитатели. Казано с други думи, човешката свобода или свободна воля е онзи „камък”, който и Бог не може да повдигне, защото след Христовото слизане в ада в него са останали и остават само онези, които самоволно не са пожелали да излязат от него.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите.
На Велика събота църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня, така че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото "Христос воскресе!".
Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове, и е последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Козунаците обикновено са с кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. По правило първото боядисано яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна сила. В някои краища на страната ни дори се пазели черупките от първото яйце, които били добавяни към тестото при приготвянето на ритуални хлябове за други празници през годината, като служели и за лек при болести. На други места пък първото яйце задължително се пази до иконата през цялата година, а вечерта преди Възкресение се заравя в земята за плодородие и благоденствие в дома. На Велика събота се принася в символична жертва и пасхалното агне.
Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови според учението са прелюдия към вечния живот.
