Подхранване на краставиците при засаждането им на постоянно място

Обилна реколта от всяка култура е напълно възможна, ако подхождаме грамотно към подхранването, а краставиците не правят изключение. Правилният избор на хранителни вещества помага на растенията да развият силна коренова система, да увеличат листната маса и да формират максимален брой завръзи. Много значим е началният старт.
Когато се подготвят ямките за засаждане на разсада или за сеитба на семената, важно е да се създаде богата на хранителни вещества среда, която ще осигури на краставиците необходимите елементи за началния етап на развитие. Добавянето в посадъчните ями на подходяща смес от органични и минерални компоненти ще даде тласък за активен растеж.
Оптимален състав на хранителната среда в посадъчната яма
Тази хранителна среда може да включва органични и минерални хранителни вещества.
Хумус или добре угнил компост – приблизително 200-300 грама във всяка ямка. Те са източник на азот и други макро- и микроелементи, подобряват структурата на почвата, правейки я по-рохкава и влагозадържаща. Не се допуска внасянето на пресен оборски тор и неузрял компост, защото може да изгорят корените и да допринесат за развитието на болести.
Дървесна пепел в количества 50-100 грама, която съдържа калий и фосфор, както калций, магнезий и микроелементи. Фосфорът насърчава развитието на корените и повишава устойчивостта на болести, докато калият е необходим за енергийния метаболизъм и формирането на цветове. Пепелта намалява и киселинността на почвата, като оптималното рН за краставиците е в диапазона 6,0-7,0 (леко кисело до неутрално). Почви с рН над 7,5 не са подходящи.
Суперфосфатът (10-15 грама) осигурява на растенията фосфор, което е особено важно в ранните етапи на растеж и развитие на кореновата система и залагането на цветни пъпки.
Комплексен минерален тор с микроелементи (5-10 г) и балансирано съдържание на азот, фосфор и калий (например NPK 15:15:15). Това гарантира, че краставиците ще получат пълен набор от хранителни елементи след поникването или засаждането им на постоянно място.
Компонентите се смесват старателно с горния почвен слой, прави се вдлъбнатина за семената или за разсада, внимателно се засипва с почва и се полива с топла вода (температура 25-30 градуса по Целзий). Важно е разсадът да не се засажда дълбоко – стъблото се покрива с пръст под семеделите.
Това първоначално подхранване полага основите за здравословен растеж и обилно плододаване на краставиците. С навлизане на растенията във фаза на цъфтеж, техните нужди се променят – фосфорът и калият вече стават ключови, влияейки пряко върху количеството и качеството на завръзите. Азот вече не е необходим и трябва да бъде ограничен, за да се избегне прекомерен растеж на листната маса – за сметка на плододаването.