Велика Събота е сред най-значимите дни за православните християни, отбелязван с дълбока тишина и духовна подготовка за Възкресение Христово. Денят е наситен с богати традиции, които съчетават християнската вяра с народните обичаи.
На Велика събота християните възпоменават телесното погребение на Иисус Христос и слизането на духа му в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Със слизането си в подземного царство Христос разрушил ада и смъртта, обезсилил дявола, съединявайки човешкото естество с Бога и въвеждайки го в недрата на пресветата троица – без при това да ограничи човешката свобода. След неговото слизане в ада портите са затворени, но само отвътре, от самите му обитатели. Казано с други думи, човешката свобода или свободна воля е онзи „камък”, който и Бог не може да повдигне, защото след Христовото слизане в ада в него са останали и остават само онези, които самоволно не са пожелали да излязат.
След разпъването на Иисус Христос на кръста в петък, Велика Събота е денят, в който тялото му лежи в гроба. Йосиф от Ариматея и Никодим свалят тялото на Христос от кръста, обвиват го в пелени с благовония и го полагат в нов гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите.
Велика Събота е ден на последни приготовления за Великден. Семействата месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци. Меси се великденската погача с червено яйце в средата и с по едно бяло, сурово, за всеки член от семейството. Месят се и малки питки, с които се ходи на гости при кръстниците и тъщата. В събота се месят и козунаците. Коли се агнето, пълни се с ориз и дреболии и се пече.
Боядисването на яйца също е важна част от деня. Първото боядисано яйце, обикновено в червено, се поставя под иконата и престоява там до следващия Великден. С него се мажат бузките и челата на децата в къщата, за да са здрави и засмени през цялата година. Черупките от яйцата в ритуалните хлябове се пазят и служат за лек през годината, против уроки и пр. Жените перат поясите на мъжете си, вярвайки, че през лятото по жътва и други полски работи няма да ги боли кръстът. Черупки от червени яйца се замазват с говежди тор върху стените и под вратата на къщата – за предпазване от лошото и за плодородие и късмет.
Велика Събота е известна още като „душна събота", защото тогава се отдава почит на починалите. Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват. Раздават се боядисани яйца, жито и хляб за душите на мъртвите. Този обичай символизира връзката между живите и починалите, както и надеждата за възкресение и вечен живот.
Вечерта на Велика Събота в църквите се провежда тържествено богослужение. Точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението на Иисус Христос с думите „Христос Воскресе!", а вярващите отвръщат с „Воистина Воскресе!". Свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите и ги отнасят в домовете си. С горящата свещ се обикалят всички стаи с молитва Господ да благославя дома и неговите обитатели. На някои места в България християните оставят свещичката в някоя от стаите да изгори докрай, в други я запазват и през годината, та ако ги сполетят трудности и беди, я припалват.
Довечера патриарх Даниил ще оглави тържествените богослужения в катедралата "Свети Александър Невски" от 23,30 часа. Преди това пламък от Благодатния огън, който се пази в Синодалния параклис, ще бъде пренесен с литийно шествие до олтара на катедралата. Оттам патриархът ще изнесе запалени свещи и песнопенията ще приканят вярващите да приемат „светлина от незалязващата Светлина" и да прославят възкръсналия Христос. Празничната служба ще продължи с Пасхална утреня и патриаршеска литургия.
