Нарастващите в атмосферата нива на въглероден диоксид създават повече проблеми, отколкото ползи. Като основен парников газ, CO₂ задържа топлината и ускорява глобалното затопляне – процес, който вече оказва сериозен натиск върху земеделието. Повишаването на температурите затруднява отглеждането на култури и животни, намалява добивите и увеличава риска за глобалната продоволствена сигурност.
Този натиск се засилва от съвпадението на няколко фактора – геополитически конфликти, които оскъпяват торовете и горивата, нарушени пазари, и най-вече екстремни климатични условия. Много ключови култури като пшеница, царевица и соя не се развиват добре при продължителни температури над 30°C, а животните страдат още при над 25°C. Горещите вълни, сушите и промените в екосистемите водят до по-слабо опрашване, повече вредители, разпространение на болести и по-ниска продуктивност. Вече се отчита спад от около 21% в глобалната селскостопанска производителност спрямо прединдустриалния период по данни на Организацията за прехрана и земеделие (ФАО) към ООН, цитирана от агенция „Блумбърг“.
На този фон се очертава нов сериозен риск – очакваното силно явление „Ел Ниньо“. Това естествено климатично колебание, което затопля водите в Тихия океан, обикновено повишава глобалните температури и усилва ефектите от климатичните промени. Доклад на Световната метеорологична организация предупреждава, че предстоящият епизод може да бъде необичайно мощен – дори „супер Ел Ниньо“ – и да доведе до нови температурни рекорди още през следващите години.
Данните от Европа вече показват тревожна тенденция: 2025 г. е сред най-топлите години в историята на континента, с почти повсеместно наднормени температури, тежки суши и безпрецедентни горски пожари. Европа се затопля по-бързо от глобалната средна стойност, което допълнително увеличава уязвимостта на земеделието. Подобни процеси се наблюдават и в други части на света.
Именно тук се очакват най-сериозните последици от „Ел Ниньо“ за земеделието. В много ключови земеделски региони той носи по-горещо и по-сухо време, което директно намалява добивите. Пример за това е Бразилия, където предишен силен епизод доведе до спад от 10–20% в производството на соя и царевица, отслабване на добитъка, по-ниска млечност и загуби в рибарството. Освен суши, „Ел Ниньо“ може да предизвика и резки преходи към екстремни валежи и наводнения, които унищожават реколти и инфраструктура.
Очакванията са, че предстоящото явление ще засили горещините в много части на света, ще задълбочи сушите в едни региони и ще причини разрушителни валежи в други. Това ще удари особено силно гъсто населени и уязвими райони като части от Африка и Индия, където продоволствената сигурност вече е крехка. В комбинация с икономически и политически сътресения, рискът от сериозни глобални хранителни кризи нараства.
В крайна сметка, „Ел Ниньо“ действа като ускорител на вече започналите процеси – по-горещ климат, по-чести екстремни събития и все по-нестабилно земеделие. Предстоящите горещи години може да се окажат не просто временен шок, а предупреждение за бъдеще, в което производството на храна ще става все по-трудно. Това налага не само ограничаване на емисиите, но и спешна адаптация на земеделието към новите климатични реалности.
