Поливането играе важна роля за отглеждане на здрав и силен разсад. На пръв поглед изглежда, че процедурата е проста, но точно от това произтичат много фатални грешки. Всеки етап от развитието на растенията изисква собствен подход към поливането и поражда въпроси като например колко често, как и с каква вода да поливаме. Тук трябва да се вземат предвид още възрастта на разсада, осветеността, обемът на контейнерите и влажността в помещението или затвореното съоръжение.
Съотношение между поливане и степен на развитие на разсада
Добре е да знаем кога, на какъв етап и с какви количества вода се полива разсадът.
1. Поливане веднага след засяване не се препоръчва, за да се избегне отмиване на горния слой на почвата и оголване на семената. Те се сеят непосредствено след добро навлажняване и се покриват със стъкло или полиетилен. Целта е максимално да се задържи влагата до поникване. В този период се полива само с пръскачка.
2. След поникване също не е желателно поливане – необходими са поне 2-3 дни за адаптиране, след което се полива внимателно отстрани. Следващото овлажняване не трябва да бъде по-рано от 5-7 дни.
3. Два дни преди пикиране поливането се спира и се възстановява след адаптацията на растенията (около 4-5 дни след пикиране).
4. Когато разсадът укрепне и започне активно да се развива, тогава е добре да се полива през подложките на контейнерите, защото кореновата система започва самостоятелно да изтегля влагата от дъното.
Важно е да знаем, че:
– застоят на вода от преовлажняване на почвата води до загниване на кълновете и по-късно до сечене на разсада;
– засушаването е също толкова вредно за кълновете, защото губят част от енергията на кълняемост и е възможно да не поникнат;
– листата трябва да се пазят от мокрене;
– полива се сутрин или през деня, но не и вечер, защото нощем температурата пада и вероятността от развитие на гниене се увеличава;
– колкото почвата в разсадните контейнери е повече, толкова по-малко вода трябва да се използва за поливане.
Отглеждането на разсад има много тънкости, но едни от тях имат общ характер, а други се отнасят за конкретната култура. Режимът на поливане и неговите особености са различни в зависимост от вида на растенията и възрастта им.
Подхранване на разсада - съвети
Използването на прозрачни контейнери за разсада позволява да се види степента на омокряне на почвата в обема.
Ето каква вода да използваме за поливане на разсада
По отношение на водата за поливане съществуват общи препоръки, които „работят“ във всички случаи.
На първо място трябва да се постави температурата на живителната влага. Оптималната е от +20 до +25 градуса по Целзий. Престоялата в помещението вода е най-добра за поливане, но може и да се подгрее. Важно е да се отбележи, че при загряване не бива да достига температура на кипене, защото при този процес губи кислорода.
Растенията се развиват най-добре след дъжд и всички го знаем. Дъждовната и снежна води са най-подходящи за растителното царство, но са истински лукс и в градски условия е трудно постижимо, защото съдържат много вредни примеси. Изключение прави продължителен дъждовен период, когато валежите не спират.
Водата от водопровода е много сериозно изпитание за разсада. Тя съдържа калциеви и магнезиеви соли и е твърда вода, която съвсем не е подходяща за младите растения. Към всичко това може да се добави и известно количество хлор. Такава вода може да се филтрира или отстоява поне два дни и тогава да се използва за поливане.
„Жива вода“ може да се получи чрез замразяване на чешмяна. Тя се пълни в пластмасов контейнер, но не догоре, защото при замръзване ще се разшири. Поставя се във фризера за известно време (зависи от обема), като нюансът е да се предотврати пълното замръзване на водата. Кристализирайки, водата става чиста и мека, измествайки в незамразения остатък ненужните за растенията примеси. Тази вода трябва да се източи, а замръзналата част се размразява, като за целта не се използват нагревателни устройства. Достигналата стайна температура вода е готова и е вече „жива вода“.
Има мнение и практика на градинари, че по-добра от минералната вода няма, но това твърдение е много спорно. От една страна тя би могла да е добра за кесела почва, защото ще я разкисли, а от друга, ако е неутрална– ще я засоли.
Практикува се и използване на добавки. Йодът стимулира развитието на семената, повишава имунитета на разсада, защитава младите и неукрепнали растения от гъбични заболявания. Добре реагират на йодната добавка доматите, пиперът, краставиците, ягодите и стайните цветя. Дозата е 1 капка на 1 литър вода.
