Карбамидът и амониевата селитра са сред най-популярните и използвани торове в селското стопанство. Азотът е един от основните хранителни елементи за растенията, който те си доставят от запасите в почвата, а също посредством кореново или листно подхранване. За обогатяване на почвата с азот се използват различни видове азотосъдържащи торове, като най-разпространени са карбамидът и амониевата селитра.
Основни разлики между карбамид и селитра
Съдържанието на азот в амониевата селитра е 26-34%, а в карбамида – 46,2%, което е почти два пъти по-голямо. Използването на едната или другата форма се обуславя от различния начин на действие в почвата, а за растенията положителното въздействие е еднакво – увеличаване ръста на вегетативната маса, повишено съдържание на протеини, ускоряване на фотосинтезата, повишаване на добивите.
Предвид различното съдържание на азот торовите норми са различни, но е важно да се спазва Нитратната програма на ЕС за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати. Необходимостта от азот за различните култури се определя от количествата му в почвата. Положителният ефект от азотното торене зависи също от запасите на усвоими форми на фосфор и калий в почвата, защото съвместно увеличават устойчивостта на растенията. Предозирането на азота ги прави податливи на болести и вредители, засушаване и застудяване.
Начин на действие
Амониевият нитрат (NH4NO3) съдържа две форми на азота – едната половина е амониева, а другата е нитратна. Нитратната форма, попадайки в почвата, се разгражда много бързо, придвижва се до корените, където се усвоява незабавно от растенията. При амониевата форма е обратно – разгражда се по-бавно и се превръща в нитратна под въздействието на почвените микроорганизми. Селитрата действа незабавно, а нейното последействие е по-дълго, което я прави предпочитан тор. Може да се използва и в топло време.
Карбамидът (CH4N2O) е синтетично получено органично съединение. Взаимодействието му с почвената среда протича по съвсем различен начин в сравнение с амониевия нитрат. След попадане в почвата се разлага на амоняк и въглероден диоксид. За целта се нуждае от микроорганизми, но те не действат в студено време, което означава, че карбамид в студено време не може да се използва за бързо действие. При отделянето на активно вещество за да достигне до най-активна за растенията форма азотът преминава през няколко важни процеса, свързани с улавянето и фиксацията му.
След попадане на карбамида в почвата той трябва да се разтвори от почвената влага, а след това част от него преминава процес на нитрификация, при което се получава нитратен анион, който е достъпен за растенията. Друга част попада в микроорганизмите и подхранва метаболитните им процеси, а след тяхното отмиране протича процес на амонификация, следван от нитрификация, при който се получава усвоима форма на азота.
Това обуславя по-равномерното протичане на процесите, в които карбамидът отдава активното вещество в почвата и съответно към растенията. Действието е постепенно и има дълъг ефект. Азотът не се отмива към долните слоеве на почвата, а остава в кореновото ниво.
Карбамидът може да се използва и за листно подхранване. Той действа по-щадящо и не изгаря листата дори при 1% концентрация. Добре е да се внася в почвата предсеитбено или по време на сеитба, като се добави калиев сулфат за неутрализиране на вредното вещество биурет.
Предимства и недостатъци на карбамида и селитрата
Амониевата селитра може да се използва от ранна пролет до късна есен, както и в горещо време. Подвижността и бързото действие я правят особено желана при неотложно подхранване на растенията с азот.
Прекомерните дози амониева селитра водят до нежелателно повишаване на нитратното съдържание в реколтата и замърсяване на почвата.
Основен недостатък е, че селитрата не е подходяща за кисели почви.
Карбамидът не действа незабавно и бързо – не е подходящ за „бърза помощ“, както и при замръзнала почва. Има предимства при условия, благоприятстващи измиването на нитрати – преовлажняване, високи подпочвени води или наклонени терени. Има опасност от загуба на азот чрез излитане на амоняк при повърхностно торене.
Подходящ е за почти всички типове почва освен при високо алкални.
Важно е да се пази от влага при съхранение.
Карбамидът не нанася вреди на околната среда.
И двата вида азотни торове имат своите предимства и недостатъци и доброто им познаване ще направи азотното торене максимално ефективно.
