Есенните обработки на градината са залог за здравето на дървета през следващия сезон. Най-популярните използвани продукти са карбамид и меден сулфат, но сред овощарите се води нестихващ спор – може ли да се смесват и ефективен ли е такъв „коктейл“?
Медният сулфат предотвратява развитието на гъбични заболявания като струпясване и брашнеста мана, а уреята помага и в борбата с вредителите. Използването на двата препарата осигурява многослойна защита, което е много важно при повишена влажност и чести превалявания.
Есенната обработка на градината е агресивна, но и ефективна мярка, насочена към унищожаване на зимуващите стадии на болести и вредители. Спорът за възможността за смесване на двата най-популярни продукта не е без основание, но за да се установи причината, е необходимо да се разбере механизмът на действие на всеки от тях.
Карбамидът (урея) при висока концентация (500-700 г на 10 л вода) действа не като тор. Той буквално „изгаря“ гъбичните патогени (спори на струпясване, брашнеста мана, монилиоза и др.), които зимуват върху повърхността на кората и в пукнатините, както яйцата и ларвите на вредителите (листни въшки, щитовидни въшки и акари). Това се случва, защото при висока концентрация разтворът нарушава осмотичното налягане в клетките на патогените и вредителите, което води до тяхната смърт. Приятен бонус е ускореното разлагане на листата и дезинфекция на околостволовите кръгове.
Медният сулфат е класически фунгицид и целта му е целенасочено да унищожава гъбички и бактерии, причиняващи плодово гниене, цитоспороза, къдравост на листата и др.
Желанието на градинарите да обединят двата продукта е разбираемо – създаване на „супероръжие.
Аргументи на поддръжниците за смесване
Смесването е възможно и необходимо, а ефективността е две в едно и има засилено действие, казват поддръжниците. Те смятат, че уреята омекотява кората и задържа разтвора на повърхността повече време, удължавайки действието на медния сулфат.
Спестяването навреме също не е без значение – едно пръскане вместо две и засилване на атаката по всички фронтове.
Рецептата е: 500-700 г карбамид и 200-300 г меден сулфат. Дърветата ще станат по-здрави, опадалите листа ще се разложат по-бързо, а „химическите тънкости са за лабораториите“.
Аргументи на противниците
Смесването е неефективно и не е желателно, смятат противниците. Има химична несъвместимост между двата продукта, което е основен аргумент. Уреята създава алкална среда, докато медният сулфат е активен и стабилен само в киселинна. Когато се смесват в един и същ контейнер, протича химична реакция, която може да доведе до:
– образуване на неразтворими съединения, които могат да запушат дюзите и филтрите на пръскачката;
– намаляване на фунгицидната ефективност на медния сулфат, защото уреята му пречи да разгърне пълния си потенциал;
– при високи концентрации на разтвора може да се получи фитотоксичност, причинявайки изгаряне на кората, което ще отслаби дървото преди зимата.
Специалистите препоръчват използването на меден сулфат или в чист вид, или в готови стабилни смеси като бордолезов разтвор.
Научен факт е, че ефективността на медния сулфат в алкална среда намалява и няма да се получи 100% полза от нито един от компонентите. Отделното и последователно приложение на карбамида и медния сулфат осигурява по-висока ефективност в борбата с болестите.
Истината, както често се случва, е някъде по средата и зависи от правилния подход.
Времето за третиране е основен препъни-камък
1. Медният сулфат може да се прилага преди падането на листата, по време на листопада и след това. Пръскането в началото помага да се унищожат гъбичните спори, причиняващи струпясване и монилиоза, които се подготвят за зимуване по кората и по самите листа. Това предотвратява преминаването им в латентно състояние. Прилагането му след листопада има за цел да унищожи инфекциите в пукнатините на кората и да създаде защитен филм.
2. Карбамидът нанася целенасочен удар върху оголеното от листа дърво. Основното третиране е най-ефективно след листопада, защото високата концентрация може да причини сериозни изгаряния на зелената тъкан, а дърветата, които все още не са се подготвили за зимата, ще изпитат силен стрес и това ще намали студоустойчивостта им.
Механизъм на действие: след листопада уреята изгаря не само спорите и яйцата на повърхността, но чрез проникване в тъканите предизвиква рязко повишаване на азота, който се оказва гибелен за патогените, намиращи се в състояние на покой.
Различните периоди на третиране на дърветата за постигане на максимална ефективност и химичната несъвместимост на уреята и медният сулфат показват, че смесването им не е практично решение.
