Новият доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), обявен на 28 март тази година, засяга въпросите за последиците от климатичните промени върху околната среда и хората. Според актуалните данни около 3,3 – 3,6 милиарда души по света вече живеят в условия, които са силно уязвими от измененията на климата. По този повод Синор.бг препечатва с малки съкращения анализа на Николай Петков, магистър по „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, публикуван в сайта Климатека.
Според доклада, въздействията и рисковете от измененията на климата стават все по-сложни и по-трудни за управление, а някои от загубите за природата са вече необратими. Глобалното затопляне засяга хората и екосистемите в Европа, като в бъдеще се очакват основно негативни въздействия. Достигнати са определени граници на възможностите за адаптация, но те могат да бъдат превъзмогнати чрез преодоляване на редица ограничения, най-вече финансови, управленски, институционални и политически.
Публикуваният в края на февруари доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени – IPCC е на тема „Климатични промени 2022: въздействия, адаптация и уязвимост“.Първата част на доклада бе публикувана през август 2021 г. и бе на тема физическата наука за климата. В новия доклад се разпознава взаимозависимостта между климата, екосистемите и биологичното разнообразие и човешките общества и се интегрират по-силно знанията от природните, екологичните, социалните и икономическите науки в сравнение с предишните оценки на IPCC.
Изводите от доклада стъпват на информацията и от предишни доклади, като Специалния доклад „Затопляне с 1,5°C (градуса по Целзий)”. „Този доклад е предупреждение за последиците от бездействието“, заяви Хоесунг Лий, председател на IPCC. „Той показва, че промените в климата са изключително сериозна и нарастваща заплаха за нашето благосъстояние и здравето на планетата. Действията ни днес ще определят начина, по който хората ще се адаптират и как природата ще реагира на нарастващите рискове за климата.“
Какви са ключовите изводи от доклада?
Нарастването на честота и силата на екстремните метеорологични и климатични явления е довело до необратими последици, тъй като природните и човешките системи са надхвърлили възможностите си за адаптация. Глобално затопляне с 1,5°C в близко бъдеще би довело до неизбежно нарастване на множество опасности, свързани с климата и рискове за екосистемите и хората. Средносрочните и дългосрочните въздействия за ключови рискове са до няколко пъти по-високи от наблюдаваните в момента и стават все по-сложни и по-трудни за управление. Наблюдаваното увеличаване на честотата и силата на екстремните климатични и метеорологични явления, сред които екстремни горещини, обилни валежи, засушавания и пожари, е довело до широко разпространени и повсеместни въздействия върху екосистемите, хората, населените места и инфраструктурата. Тези въздействия все по-често се приписват на предизвиканите от човека климатични промени. Част от тях са повишена човешка смъртност, свързана с горещините, обезцветяване и измиране на кораловите рифове в топлите води и повишена смъртност на дървета, свързана със засушаване. Неблагоприятните въздействия от тропическите циклони, както и свързаните с тях загуби и щети, са се увеличили поради покачването на морското равнище и увеличаването на интензивните валежи. Въздействието върху природните и човешките системи от бавно протичащи процеси, като окисляване на океаните, повишаване на морското равнище или регионално намаляване на валежите, също се приписва на предизвиканите от човека изменения на климата.
Какви са въздействията върху природата, екосистемите и обществата?
Измененията на климата са причинили значителни щети и все по-необратими загуби в сухоземните, сладководните, крайбрежните и морските екосистеми. Обхватът и мащабът на въздействията от изменението на климата са по-големи от оценките в предишни оценки. Приблизително половината от оценените в световен мащаб видове са изместили хабитата си в посока към полюсите или към по-високи места. По-честите и интензивни екстремни явления, свързани с горещо време, са предизвикали стотици местни загуби на видове, както и събития на масово измиране на сушата и в океана. Някои от загубите вече са необратими, като например първите изчезнали видове. Други въздействия, които достигат състояние на необратимост, са въздействието на промени във водния цикъл, произтичащи от отдръпването на ледниците, или промените в някои планински и арктически екосистеми, предизвикани от размразяването на вечно замръзналата земя (пермафрост).
Въпреки че общата селскостопанска производителност в световен мащаб се е увеличила, измененията на климата са забавили растежа ѝ през последните 50 г., като свързаните с това отрицателни въздействия са предимно в регионите със средна и ниска географска ширина, но за някои региони с висока географска ширина са налични положителни въздействия.
Зачестилите метеорологични и климатични екстремни явления са изложили милиони хора на остра продоволствена несигурност и проблеми със снабдяването с прясна вода, като най-силно се усеща този ефект в Африка, Азия, Централна и Южна Америка, на малки по площ острови и района на Арктика. Приблизително 3,3 – 3,6 милиарда души живеят в условия, които са силно уязвими от измененията на климата.
Внезапната загуба на производство на храни и на достъп до храни, съчетана с намаляване на разнообразието на хранителните продукти, е довела до увеличаване на недохранването в много общности, особено сред коренното население, дребните производители на храни и домакинствата с ниски доходи, като най-уязвими и засегнати са децата, възрастните хора и бременните жени. Понастоящем около половината от населението на света изпитва сериозен недостиг на вода поне през част от годината поради климатични и неклиматични фактори.
Проблемът с недостига на вода в източна Африка се задълбочава от климатичните промени. Честотата на болестите, пренасяни от вектори, се е увеличила поради разширяване на ареала и/или увеличаване на възпроизводството на векторите на болести. Болестите по животните и хората, включително зоонозите, се появяват в нови области. Рисковете от болести, пренасяни чрез водата и храната, са се увеличили в регионален мащаб от чувствителни към местния климат водни патогени, и от токсични вещества от вредни сладководни цианобактерии. Въпреки че диарийните заболявания са намалели в световен мащаб, по-високите температури и нарастването на валежите и наводненията (фиг. 2) са увеличили случаите на заболявания като холера и други стомашно-чревни инфекции. Повишеното излагане на дим от горски пожари, атмосферен прах и аероалергени се свързва със сърдечносъдови и респираторни заболявания.
Единствените положителни икономически ефекти от промените в климата са установени в региони, където има по-ниско търсене на енергия, както и в някои области на селскостопанските пазари и туризма. Но икономическите щети са установени в почти всички сектори на селското и горското стопанство, рибарството, енергетиката и туризма, както и чрез производителността на труда на открито.
Какви са въздействия върху територията на Европа?
Идентифицирани са 4 основни ключови риска за района на Европа.
Повече от тях са по-сериозни при глобално затопляне от 2°C спрямо затопляне с 1,5°C (в сценарии със слаба до средна адаптация). При затопляне с 3°C остават сериозни рискове за множество сектори, дори и с високи нива на адаптация.
Смъртност и заболеваемост сред хората и промени в екосистемите вследствие на горещини. Броят на смъртните случаи на хората, изложени на риск от топлинен стрес, ще се увеличи с два до три пъти при 3ºC глобално затопляне в сравнение с 1,5ºC. При затопляне с над 3°C потенциалът за адаптация на хората и съществуващите здравни системи ще бъде ограничен. Затоплянето ще доведе до намаляване на площта на подходящите местообитания за настоящите сухоземни и морски екосистеми и до необратими промени в техния състав, които ще се задълбочат при затопляне с над 2°C. Очаква се пожароопасните райони в Европа да се разширят.
Топлинен стрес и засушаванията ще причинят значителни загуби в земеделието за повечето райони на Европа през 21 век, което няма да бъде компенсирано от ползи за селското стопанство в северната част на континента. Макар и напояването да е ефективна стратегия за адаптация за земеделието, тя може да бъде все по-ограничена от липсата на достъп до водни ресурси, особено при глобално затопляне от над 3°C.
Недостиг на вода в Южна Европа. Над 1/3 от населението ще бъде изложено на риск от недостиг на вода при глобално затопляне с 2°C, а при 3°C рискът ще се удвои, с произтичащи значителни загуби за икономиката в сектори, зависещи от водите и енергетиката. Рискът от недостиг на вода за Западна, Централна и Южна Европа, както и за много градове, значително ще нарасне при затопляне с 3°C.
Наводнения и покачване на морското равнище. При затопляне над 3°C, разходите за щети и хората, засегнати от значителни валежи и речни наводнения, може да се удвои. Щетите от наводнения при морските брегове се очаква да нараснат поне 10 пъти до края на века, и дори повече при настоящите нива на адаптация и смекчаване на климата. Покачването на морското равнище представлява екзистенциална заплаха за крайбрежните общности и тяхното културно наследство, особено след 2100 г.
Какви са възможностите за адаптация?
Напредъкът в планирането и прилагането на мерки за адаптация към промените в климата се наблюдава във всички сектори и региони, което води до множество ползи. Въпреки това този напредък е неравномерно разпределен и се наблюдават пропуски. Съществуват осъществими и ефективни варианти за адаптиране, които могат да намалят рисковете за хората и природата. Осъществимостта на вариантите за адаптация в краткосрочен план варира в различните сектори и региони.
Вече са достигнати определени граници на възможността за адаптация, но те могат да бъдат превъзмогнати чрез преодоляване на редица ограничения, най-вече финансови, управленски, институционални и политически.
В някои екосистеми обаче са достигнати твърди граници на адаптация. С нарастването на глобалното затопляне загубите и щетите ще се увеличават и различните системи ще достигнат прага на възможността си за адаптация. При липса на адаптация към измененията на климата могат да се създадат условия за уязвимост, излагане на риск и да се изострят съществуващите неравенства.
Може ли единствено чрез адаптация да решим климатичните промени?
С повишаването на температурите ще бъде невъзможна адаптацията срещу определени рискове. При повишение на температурата на планетата с над 2°C, дори и с мерки за адаптация, ще се увеличат необратимите загуби за природата със сериозни последици за хората, включително загубата на 99% от тропическите коралови рифове. При високи нива на затопляне до 30% от настоящите, райони за производство на храни могат да станат неподходящи за отглеждане на култури и животни до края на века. Колкото повече парникови газове отделяме и колкото повече време ни отнема да се адаптираме, толкова по-голяма е вероятността мерките за адаптация да са по-скъпи и по-неефективни, което увеличава вероятността от „неправилна адаптация“ и предизвиква нови проблеми, като например влошаване на неравенството или увреждане на други природни системи. Например използването на торове и пестициди за адаптиране към все по-ниските добиви, причинени от екстремни горещини, може да доведе до влошаване на почвите и влошаване на качеството на водата.
Въпреки че всичко това е една тревожна оценка на въздействията сега и занапред, авторите на доклада остават убедени, че най-лошите въздействия могат да бъдат избегнати – ако действаме навреме. Възможността за действие ще продължи само до края на това десетилетие, както подчертава последното изречение в новия доклад:
Всяко по-нататъшно забавяне на съгласувани глобални действия ще пропусне кратък и бързо затварящ се времеви прозорец, за да се осигури годно за живот бъдеще на планетата.
„Природата може да бъде нашият спасител“, каза Ингер Андерсън, ръководител на Програмата на ООН за околната среда, „Но само, ако първо я спасим.“
