Източниците за финансиране за климатични политики, от които България може да се възползва, са многобройни и до 2030 г. възлизат на над 11 млрд. евро. Но за да бъдат ефективно използвани, е необходим научно-основан подход и добра координация между европейските, националните и местните власти, както и съобразяване с климатичните рискове по места. Около това послание се обединиха участниците в Международна конференция „Климатичните политики като възможност за инвестиции в развитие на градската среда“, организирана от Министерство на околната среда и водите съвместно с Министерството на енергетиката, Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, НСОРБ и Коалиция за климата.
Форумът се проведе на 30 юли в София като част от съпътстващата програма на 61-ата сесия на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), която се провежда между 27 ли и 2 август в София.ю
Дискусиите бяха посветени на съчетаването на двете мисии на ЕС - за 100 климатично неутрални и интелигентни града и за адаптация към изменението на климата, които биха подкрепили администрацията за взаимодействието между централната и местните власти и развитието на работещи инвестиционни модели. Причината IPCC да се фокусира върху проблема е растящият дял на общите емисии на парникови газове, идващи от градовете.
През 2020 г. между 67% и 72% от световните емисии на въглероден диоксид са дошли от градска среда. Затова е важно, че над хиляда града по света предприемат стъпки към климатична неутралност, изтъкна Шиир Килкиш, вицепрезидент на Работна група III „Ограничаване изменението на климата” на IPCC. Управлението на градовете предопределя количеството енергия, от която хората имат нужда, подчерта тя, като посочи основните стратегии, с които могат да бъдат намалени градските емисии: планиране в посока по-компактни градове, които позволяват ходенето пеша; устойчив модел на производство и консумация с намаляване на потреблението, улавяне и складиране на въглерод в градска среда; електрификация на транспорта и сградите в комбинация с нисковъглеродни енергийни източници.
Доброто сътрудничество между институции, архитекти, урбанисти и учени е ключово, тъй като няма един подход, приложим към всички общини, който да може да бъде „спуснат отгоре“. Целта е местни екипи да предприемат трансформиращи действия, съобразени с локалните нужди, подчерта д-р Филип Тулкенс, началник отдел в дирекция „Здрава планета“, Главна дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия и заместник-ръководител на мисията на ЕС „Адаптиране към изменението на климата“. Д-р Тулкенс насърчи представителите на общините да разгледат информацията в онлайн портала на Мисията на ЕС „Адаптиране към изменението на климата“ – платформа за обмяна на опит, в която могат да намерят решения за климатична адаптация, техническа помощ с оценката на риска, насоки за финансиране и помощ при разработването на пътни карти. Той призова местната администрация да се възползва и от финансирането от Програма „Хоризонт Европа“, която е отворена за проекти на всякакъв вид организации, но администрацията често не я припознава като източник на средства заради нейната насоченост към научноизследователска и развойна дейност. Средствата по програмата за периода до 2027 г. възлизат на 95,5 млрд. евро.
Реките имат значителен потенциал за ограничаване на последствията от климатичните промени, но потенциалът им не е оползотворен, беше изведено като акцент в дискусиите. Реките често са модифицирани с поставянето им в бетонни корита. А за съжаление в малките населени места на тях често се гледа като на места за изхвърляне на боклука. Ако се управляват добре, реките не само охлаждат, а и предпазват от наводнения и облагородяват градската среда и това привлича туристи. Тези ползи вдъхновяват три общини – Троян, Ловеч и Летница – да започнат партньорство за устойчивото управление на речните брегове на р. Осъм.
„Зелените решения ни мъчат, но знаем, че това е пътят, по който трябва да вървим“, изрази убеждение кметът на Троян Донка Михайлова - „Най-тежката ни задача е промяната в мисленето на хората. За това трябва да сме подготвени със знания, воля и ресурси“. Кметът на Габрово Таня Христова също подчерта, че „ако целта за климатична неутралност до 2050 г. не е функция на всеки от хората в общността, рискът да не постигнем планираното е голям“. Тя разказа, че първата енергийна общност у нас се ражда именно в Габрово благодарение на това, че за по-малко от два месеца общината успява да генерира доверие и средства от 100 души, за да бъде инсталирана мощност от 100 kWh енергия от възобновяеми източници. Иво Анев, икономист и представител на „Екипът на София“ изтъкна колко важно е хората с различна експертиза да се срещат и обменят опит, защото всеки притежава различно парче от пъзела със знания, необходими за справяне с климатичните проблеми. Той даде пример как група активни граждани „за нула лева“ са почистили преливниците в Софийско и реките са потекли по-чисти.
Светлана Жекова, член на експертния съвет на Мисията на ЕС „Адаптация към изменението на климата“, подчерта колко голяма част от изпълнението на климатичните политики пада върху плещите на местните власти. Те отговарят за изпълнението на 70% от законодателството на ЕС, 65% от Целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, 70% от мерките за смекчаване и 90% от мерките за адаптация. Това категорично потвърждава, че хората, които изпълняват политиките за климата, трябва да бъдат включени в разработването им. Подобен е и процесът на IPCC, при който учени, експерти и представители на правителства работят заедно при съставянето на докладите за климата.
Жекова информира, че общините в България могат да се възползват от над 11 млрд. евро за адаптация към климатичните промени до 2030 г. по различни фондове - кохезионните фондове (€ 1.3 млрд.), Фондът за иновации и Модернизационният фонд (€386.7 млн.), Фондът за справедлив преход (€ 1.2 млрд.), Социалният климатичен фонд (€ 2.5 млрд.), приходите от Схемата за търговия с емисии (ETS) и Механизма за въглерoдна корекция по границите (€ 1.1 млрд. прогнозна стойност).
Сред източниците на финансиране е и Мисията на ЕС „Адаптация към изменението на климата“ с годишен бюджет от над 120 млн. евро, която до 2030 г. ще подкрепи 150 европейски региона при разработването на решения за адаптация. Предстои обявяването на 10 покани за финансиране със средства на мисията с фокус върху демонстрационни проекти и природно-базирани решения. Ще бъде осигурено 100% грантово финансиране и за изследователска дейност в областта на адаптацията към изменение на климата (Horizon). Вече 308 общини от 25 страни в ЕС са част от мисията. Сред тях са 13 български общини от 11 области. С техните проекти мисията може да подобри живота на 548 000 души в 424 населени места у нас.
Жекова обобщи участието на България и в останалите инициативи на ЕС за регионите и градовете. Най-много български общини (49) са подписали „Споразумението на кметовете“, но само 5 от тях имат разработени интегрирани планове за енергетика и климат. Две общини са част от Мисията за 100 климатично неутрални града (София и Габрово) и 13 са част от Мисията за адаптация към изменението на климата. Само 5 от тези общини участват в повече от една инициатива на ЕС. Огромната част от предизвикателствата пред политиките за адаптация (92%) са свързани не толкова с наличието на финансиране, а с достъпа до знания, нуждата от финансово консултиране и подкрепа на национално ниво. В резултат, последствията от недостатъчно доброто изпълнение на мерките са сериозни, каза Жекова. Само наводненията у нас засягат средно 80 000 души годишно и 400 млн. щански долара от БВП. В зависимост от климатичните сценарии, можем да наблюдаваме от 1% до 3,5% загуба на икономически растеж, посочи тя, като засегнати са всички сектори.
Камелия Георгиева от Националния доверителен екофонд представи мерките за смекчаване и адаптация, приложени в 8 български общини в периода 2020-2024 с финансиране от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. В Бургас неподдържано пространство в централната градска част е превърнато в зелен остров, а в Кърджали е заменена съществуващата настилка и са изградени системи за съхранение на дъждовните води, които след това да бъдат използвани за поливане. Видеа от трансформацията на всички 8 населени места може да видите в тази видеопоредица. В процеса на работа общините са формирали и своята визия за политиките оттук нататък, като са очертани две конкретни теми – интегрирането на практични научни решения и устойчивото управление на градските реки.
