С високосната 2020 година навлизаме в третото десетилетие на 21 век и е хубаво в този първи ден от годината да пожелаем на хората около нас цяла кошница здраве и сполуки във всичко, с което се захванат. Нека идващите 366 дни ви донесат силата да преборвате с лекота трудностите и да сбъдвате мечтите си! И защото по традиция на първи януари България отбелязва Васильовден, време е да отпразнуваме началото на годината с всички именници!
А според народните обичаи този ден е свързан и със сурвакарството, с което от векове си пожелаваме здраве, сполуки и берекет. Самото име сурва идва от иранската дума „сура", означаваща „мощ", „сила". Неслучайно изразът „сур елен" се превежда като „могъщ елен".
Самият празник Сурваки попада в периода на така наречените „мръсни дни“, затова и обредите го сближават с Бъдни вечер и Рождество Христово. Вечерта на 31 декември се нарича още „Втора кадена вечер“, тъй като празничната трапеза тържествено се прекадява, по подобие на Бъдни вечер, която е и „първата кадена вечер“.
Прекадяването се извършва от стопанина на дома или от най-възрастната жена в семейството с помощта на палешника на ралото или керемида. В някои села в Западни Родопи (Ковачевица и др.) след като прекади три пъти трапезата, най-възрастната жена отива до огнището и, викайки през комина, кани „Васил“ на вечеря.
По традиция в нощта преди Сурваки се нарежда празнична трапеза, около която се събира цялото семейство. Ястията в общи линии повтарят тези, които се слагат на бъднивечерската трапеза, но има и съществени отлики. Задължителните ястия, които трябва да присъстват, са баница и/или погача и свинско месо.
Баницата, наричана още млин (Източна България), плакия, плакя (Еленско), зелник (Кюстендилско), булгурник (Хасковско) и др., е основното ястие, присъстващо на трапезата. В различните краища на България се приготвя по различен начин, но навсякъде в нея се поставят дрянови клончета с пъпки, като всяко от тях се нарича напр. за здраве, късмет, плодородие и т. н. и според това на кого кое се е паднало, се гадае за състоянието му през идущата година.
В Ловешко преди разчупването на баницата, стопанинът я вдига високо над главата си, за да станат високи посевите, а дряновите клончета се хвърлят в храната на добитъка. В Странджа в средата на баницата се поставя дряново клонче, на което с червен конец е привързана сребърна пара, която е късметът на къщата, а в Добруджа клончета-късмети се наричат и на мързела.
Погачата за Сурваки е обреден хляб, голяма прясна (безквасна) пита, специално направена за тази вечер. Някъде (Панагюрско и др.) жената, омесила питата, преди да измие ръцете си от тестото, отива и докосва всяко плодно дърво в градината и пчелните кошери, за да има плодородие през годината, а при рупците в Странджа, тази пита се меси с подсладени ръце. Повсеместно в тази пита се слага сребърна пара. След като трапезата бъде прекадена, питата се разчупва на определен брой късове, като всеки един се нарича на член от семейството - има късове и за къщата, добитъка, за господ и/или света Богородица. Според това в кое парче е парата, се определя при кого ще е късметът през годината.
С наричанията на сурвакарите Синор.бг ви пожелава да сте живи и здрави и да имате една силна стопанска година!
Сурва, сурва година,
здрава, здрава гърбина,
златен клас на нивята,
сладък плод за децата,
вечен мир на земята!
Живо-здраво догодина,
догодина до амина!
