„Баба Марта бързала, мартенички вързала – морави, зелени, бели и червени! Първом на гората – да листят листата. И да дойдат всичките – щъркелите, птичките. Първият певец, косът хубавец. После на градините – да цъфтят гергините и латинки алени, и божури шарени. Ябълки да зреят, круши да жълтеят. А пък на дечицата върза на ръчицата мартенички чудни - със ресни червени. Да са ранобудни, да растат засмени!
С това приказно детско стихотворение на Йордан Стубел Синор.БГ честити Баба Марта на читателите с пожелания за здраве, пролетно настроение и берекет.
Според народните обичаи на днешния ден най-възрастната жена в семейството трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите.
На децата, момите и младите булки се връзват усукани мартеници. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“.
В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания .
Ритуалното използване на червени или бяло-червени ленти, конци илитъкани е засвидетелствано от дълбока античност на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия изток. В древността червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Традицията се спазва до днес в Румъния, Молдова, Република Македония, част от Гърция, Сърбия, Албания а също и в една част от днешна Украйна.
Първи март е денят, в който празнуват българките с името Марта. Погрешно често към тази дата се добавя и имен ден за името Мартин, като официалният празник според Светия синод е 14 април по повод честването на свети Мартин.
