След като си взехме твърде важните поуки от старата година, нека посрещнем Новата 2021 г. със здраве, ведри помисли и надежда за успехи! И понеже българинът изначално търси упование в ценностите, свързани с дома, семейството и земята, нека и тази година се опре на онази дълговечна традиция, която ни е давала сила! А какво по-добро от наричанията на сурвакарските дружинки, с които всяка година Синор.бг ви пожелава здраве, плодородие и благоденствие!
Според историческите хроники честването на Новата година датира отпреди 4 хиляди години, когато в древен Вавилон на първия ден от новата година („Акиту“) са се организирали празненства.
За римляните новата година е започвала от 1 април, когато встъпвали в длъжност новоизбраните консули. Но през 153 г. преди Христа традицията се променя. Избухва голямо въстание против римската власт в Иверия, което налага консулите, които са били и главнокомандващи армията, да заемат постовете си предсрочно на 1 януари. С въведения през 45 г. пр. Хр. Юлиански календар промяната вече е окончателна. А на 1 април започва да се празнува „лъжливата“ нова година и постепенно този ден се превръща в празник на шегите и смеха. И така светът празнува до днес!
В Египет през 4241 г. пр.н.е. в Хелиополис е създаден най-древният календар, в който годината е разделена на 12 месеца и има 365 дни. В него новата година започва през месеца на разливането на Нил – юли. Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 г. пр.н.е.
През 2700 г. пр.н.е. китайците съставили свой цикличен календар, според който новогодишните тържества, наричани „Празник на пролетта“, траят 3 дни и се честват през февруари. Едва 3000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но традиционно китайците по света отбелязват и нова година по китайския календар.
Според древния японски календар, всяка година преминава под знака на един от всичките 12 зодиакални символа - плъх, бивол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и прасе. Новогодишният празник трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва със 108 камбанни удара.
Според индийския календар от 1952 г. новата година започва на 22 март, а високосната – на 21 март.
Виетнамската нова година пък е наричана „празник Тет“ и се празнува според лунния календар.
Всеки народ в продължение на векове е създавал и предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия. Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година ще бъде по-щастлива от старата.
Руснаците, за да приветстват новата година, след дванадесетия удар отварят вратата на дома си. По време на бившия Съветски съюз е прието да се разменят подаръци, най-често шоколадови бонбони.
Италианците носят червено бельо, а на трапезата слагат свински бут и леща, като признак на късмет и богатство през новата година.
Англичаните по традиция не посрещат новата година с шумни празненства, нито е прието да се канят гости.
Шотландците ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.
Испанците излизат на улицата и си разменят подаръци, когато часът удари 12.
Словаците на трапезата непременно трябва да имат шаран.
Унгарците задължително трябва да имат на масата чесън с мед.
Португалците закачат над новогодишната маса добре запазен грозд, и докато часовникът отмерва дванадесетте удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като в същия момент си намисля желание за всеки един от дванадесетте месеца.
Холандците поднасят на трапезата топли понички със стафиди.
Японците посрещат новата година рано сутринта на 1 януари, поздравяват се с чаша студена вода и след края на обичайните 108 камбанни удара всеки бърза да се изкачи нависоко, за да приветства Слънцето.
Етиопците запалват огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци.
Гвинейците в новогодишната нощ излизат на шествие, предвождано от слонове, които са символ на сила и богатство.
Китайците слагат на новогодишната трапеза нарциси.
А у нас вечерта на 31 декември се нарича „Втора кадена вечер“, защото по подобие на Бъдни вечер, която е „първата кадена вечер“, семейството се събира около празничната трапеза и я прекадява за здраве. Прекадяването се извършва от стопанина на дома или от най-възрастната жена в семейството с помощта на палешника на ралото или керемида.
На трапезата задължително има баница и свинско месо. Основното ястие обаче е баницата, наричана още млин (Източна България), плакия, плакя (Еленско), зелник (Кюстендилско), булгурник (Хасковско). В различните краища на България се приготвя по различен начин, като навсякъде в нея се поставят дрянови клончета с пъпки, като всяко от тях се нарича напр. за здраве, късмет, плодородие и т. н. и според това на кого кое се е паднало, се гадае за състоянието му през новата година.
И понеже първият ден от годината съвпада с Васильовден, нека пожелаем на именниците да са румени и засмени. Честито на празнуващите Васил, Василка, Васко, Васка, Вълчан, Вълчо, Веселин, Веселина, Весела, Васа, Вълко, Веско, Веселка, Веска!
