В този мразовит ден нека отпразнуваме Баба Марта – най-древния български празник, в който със символа на цветовете бяло и червено пожелаваме здраве за дома, за близките и приятелите си, берекет за полето.
В българските традиции Баба Марта е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. Затова и цялата обредност, свързана със завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки според изследователи идва още от тракийските и елински обичаи.
Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите.
На децата, момите и младите булки се връзват усукани мартеници. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“.
В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания .Освен в България мартенички връзват още в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката.
В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.
На първи март имен ден имат всички с името Марта и Мартин, а християнският празник според Светия синод е 14 април по повод честването на свети Мартин.
