По Втория стълб на бъдещата ОСП до 2027 г. България ще получи 2,9 милиарда лева (1,4 млрд. евро), от които най-голям дял от 39% (при минимален праг от 35% в еврорегламента за Стратегическите планове) са предвидени за екологични практики. Това съобщи експертът от Министерството на земеделието Елена Иванова при представянето на програмата за селските райони от Стратегическия план до 2027 г., по време на изнесеното заседание на парламентарната комисия по земеделие в агроведомството миналата седмица.
За практики, свързани с агроекологията и климата, земеделските производители ще разчитат на 1,092 млрд. лв., в които влизат и средствата за горските мерки. Перото за частните инвестиционни мерки е сведено до 29%, така че за следващите пет години стопаните ще разчитат на 812 млн. лв., съставляващи близо една трета от бюджета по Втория стълб. Нито дума обаче не беше казано за това точно какъв бюджет ще има за биологично производство, за агроекология и останалите интервенции, които ще бъдат подпомагани до 2027 г.
По отношение на общинските мерки, където е заделен 24% от ресурса, или 672 млн. лв., администрацията въвежда коренна промяна, като ще бъдат подпомагани по-малките населени места. Досега общинските проекти важаха за общини с до 30 хиляди жители, а в бъдеще - с до 15 хил. души население. Така вместо 232 общини помощта ще се насочи към 215 населени места, посочи Иванова.
За интервенцията „Трансфер на знания, информация и иновации” е предназначен 2% от бюджета.
Останалите средства ще бъдат ориентирани за Взаимоспомагателния фонд за управление на риска, но в презентацията си експертите от агроминистерството не обявиха точните суми, под предлог че целият Стратегически план щял да бъде обявен едва след приемането му от Министерския съвет, планирано за 23 февруари. Припомняме, че самите стопани ще имат задължително съучастие в този фонд.
Новост има и при инвестиционните интервенции, съответстващи на сега познатите подмерки 4.1 и 4.2, като съучастията при финансирането на проектите ще зависи от размера на стопанствата. До 50% ще бъде съучастието за малките земеделски стопанства, като остава определението за малък според СПО, поясниха експертите. За средните ферми съучастието ще бъде 40%, а при големите стопанства – 30%. При групите и организациите на производителите финансовото подпомагане ще се увеличи със 125%. Ако са от чувствителните сектори – плодове, зеленчуци, животновъдство - допълнителната помощ е още 5%.
Иван Христанов за подпомагането на картофите
Като споменахме за животновъдство, в новата ПРСР ще общо пет интервенции. Една от тях е напълно нова - за „Възстановяване и поддържане на деградирали пасища”, като средствата ще са дават за засяване на тревни смески, с които да бъдат облагородявани подобни планински терени.
Другата нова интервенция е специално за пчеларите и се отнася за кооперации или земеделски стопани, които извършват услугата „опрашване”. Ще припомним, че родните пчелари настояваха подобна интервенция да има за тях по Първия стълб, но това искане не беше прието в преговорите с държавите-членки.
При интервенцията "Пасторализъм" ще бъдат добавяни и нови територии, като при паша освен в националните и природните паркове ще се отпускат средства и за зони в „Натура”, за които има издадени планове за управление, посочи Елена Иванова.
В областта на растениевъдството се запазват редица досега прилагани компенсаторни мерки за земи с висока природна стойност, за необлагодетестваните райони и др.
Най-важното е, че се увеличава нивото на подпомагане за младите фермери. Извън първи стълб те ще получават и стартова помощ, която от 25 хил. евро се вдига на 30 хил. евро.
Огромният проблем обаче се оказва пълното отрязване на мярката за цифровизацията на селското стопанство от Стратегическия план. От агроминистерството съобщиха, че решението е обявено на последното заседание на ТРГ, а обяснението е, че в Плана за възстановяване и устойчивост България залага значителни средства в областта на дигитализацията. По този повод председателят на земеделската комисия Пламен Абровски попита защо не са премахнати и други интервенции, които фигурират и в Плана за възстановяване, и в Стратегическия план, но не получи отговор.
Чешкият план залага огромни средства за екология и кръгова икономика
На друг депутатски въпрос, свързан с кръговата икономика, беше обяснено, че това подпомагане може да става само чрез частните инвестиционни проекти, ако стопаните намерят средства за съфинансиране, за да постигнат нещо.
Очевидно, че на следващото заседание на ТРГ, насрочено за 24 февруари, фермерите няма как да реагират на вече взетите решения, тъй като планът ще бъде одобрен от Министерския съвет на 23 февруари.
В няколко поредни броя Синор.бг информира читателите със Стратегическите планове на други европейски държави като Чехия и Австрия например, чиито втори стълбове на Стратегическите планове имат съвършено нов облик. Тук не говорим за размера на бюджетите, а за съвършено нов подход в подпомагането, който да гарантира ефективност, насочен към екология и кръгова икономика, към дигитализация и иновации. От досега чутотото по отношение на българския план, фермерите са силно разочаровани. Защото "копи пейст" българският проект повтаря вече познатото, което са виждали от 2007 г. досега.
Екатерина Стоилова
