В разгара на обсъжданията на „Визията за селското стопанство и храните след 2027 година“, която беше обявена от Урсула фон дер Лайен през февруари тази година, вървят сериозни дискусии с участието на всички европейски браншови организации, свързани с аграрния сектор и производството на храни. За да могат и родните фермери да научат подробности „от кухнята“, ръководството на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя поканиха Юрген Так, главен секретар на Европейската организация на собствениците на земеделска земя (ELO), който на семинар в софийското село Белчин даде интересни разяснения по бъдещите земеделски политики, обсъждани на политическо ниво от Европейската комисия, Съвета на ЕС и Европейския парламент.
За информация, в ELO членуват 2,8 милиона европейци, организирани в 57 асоциации и сдружения. Затова и тяхното представителство в европейските институции е мащабно, а думата им се чува при обсъждане на бъдещото законодателство.
Като припомни, че от 1962 година многогодишната финансова рамка на Европейския съюз гарантира отделен бюджет за Общата селскостопанска полотика (ОСП), което досега гарантираше свобода при разпределението на помощта за фермерите, Юрген Так поясни, че в усложнената съвременна обстановка очевидно се налага промяна. Ако иска да постигне просперитет, Европейската комисия залага нови 800 милиарда лева за отбрана, което значително ще промени източниците за финансиране на останалите сектори. „В същото време ОСП е изключително важен сектор, а знаем, че през последните 5 години той остана един от най-добре регулираните сектори в Общността“, посочи експертът. Очевидно ще се търси баланс между стимули и реалности, затова ЕК предлага единен бюджет за всички сектори, което означава ОСП да не разполага с отделни средства.
Каква е новата визия на ЕК за бъдещата ОСП
Ако се работи с единен бюджет обаче, отделните бюджети на страните-членки няма да са програмни, както досега, а – политически. Затова и в Брюксел активно се обсъжда варианта за премахване на Втория стълб на ОСП – така нареченото инвестиционно подпомагане. Колкото до Първия стълб – т.нар. Директни плащания, целта е политиките да бъдат насочени само към земеделците, които имат най-голяма нужда от подпомагане, тоест целят се основно към малките и средни фермери. Това обаче крие огромен риск, защото малките и средни земеделци не отговарят на критериите за икономическа ефективност на стопанствата, затова и фермерските организации в момента водят активни дискусии в своя защита.
„В края на май ще се проведе годишната конференция за Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС, а през юли ще стане ясна и съдбата на бъдещото подпомагане, защото тогава МФР ще бъде приета. Еврокомисарят по земеделие Кристоф Хансен неслучайно е привлякъл анализатори и експерти, които на фона на геополитическите промени се очаква да дадат точните съвети как на фона на намаляващия бюджет ще се търсят допълнителни източници за подкрепа на фермерите“, посочи още Юрген Так.
ЕК държи отделните държави членки да изработват сами Стратегическите си планове за развитие на земеделието, като се търсят и допълнителни източници за финансиране. Секторът обаче трябва да се обновява, защото не може и в бъдеще средната възраст на активните фермери в ЕС да бъде над 60 години. Политиките за опазване на биоразнообразието и здравето на почвите ще се стимулират масово, а компаниите ще трябва активно да инвестират в биологичен контрол. Много от европейските програми като LIFE и др. ще изчезнат.
Юрген Так дебело подчерта, че е препоръчително при преките плащания да се прилага основното правило, предложено преди години от експерта Тасос Ханиотис, а именно - като измерител за плащанията да се ползва здравето и качеството на почвите. Ето и останалите препоръки на Ханиотис, насочени към фермерите:
В бъдещите политики фокусът да падне върху мерките за адаптиране, а не върху смекчаването, което е от съществено значение за създаването на осезаеми съществуващи решения. Да се даде приоритет за опазване на почвите, като едновременно се подпомага използването на водата, въздуха и биоразнообразието .Всеки фермер трябва да има основни познания за своята почва – подкрепата трябва да се основава на опити за подобряване на здравето на почвата.
Редно е да покрива цялата земеделска площ с плащания, но само ако са обусловени от подобряване на здравето на почвата, затова използвайте съществуващи данни (почвени карти, проучвания на Лукас...), за да дефинирате региони въз основа на агрономически критерии - това е възможно!!!
Преразпределете всички плащания за площ въз основа на наеми за земя и заплати, коригирани спрямо ПЧП (данните съществуват на ниво държава-членка/регионално ниво). Осигурете плавен преход към ново ниво на подпомагане, като се отчитат икономическите/социалните реалности на селското стопанство в ЕС.
Приемете, че практиките за управление на земята дават резултати бавно и променливо. В тази връзка измерете регионалното 3-годишно средно здравословно състояние на почвата в началото и края на прехода (стимулирайте данните на ниво ферма). По-нататъшното преразпределяне на плащанията в края на прехода да става въз основа на измерими резултати от подобряване на почвата.
Опростяване и хармонизиране - обединете всички директни плащания в една многогодишна система с общи условия, насочени към почвата - разработете политика за икономическа и екологична съвместност на селскостопанското производство!
Всички потенциални предизвикателства при изпълнението са идентични с подходите „публични пари за обществени блага“. Необходимо е установяване на свързани с въглерода политически мерки (данъци, тарифи, субсидии, стимули) при опазване на почвата.
Юрген Так предупреждава и за опасностите, които могат да възникнат срещу по-горните правила, защото „актьорите от 2-та стълба досега са свикнали да се наслаждават на прекрасната си изолация. Освен това съществува и ефектът на бюрократичната инерция – възможна съпротива от страна администрацията за провеждане на мониторинга при определяне на на здравето на почвата.
Във визията на ЕК се посочва, че бъдещата подкрепа на ОСП ще бъде по-насочена към фермери, които се ангажират активно в производството на храни, към икономическата жизненост на фермите и опазване на нашата околна среда.
Подкрепата трябва да бъде насочена допълнително към онези фермери, които имат най-голяма нужда от нея, с особено внимание към фермерите в райони с природни ограничения, млади и нови фермери и смесени стопанства.
Затова е важно да се опрости подпомагането на доходите за малки и средни стопанства.
До месец май Европейската комисия Еврокомисията трябва да прегледа 320 норми в 70 законодателни акта, свързани с намаляване на емисиите, с опазване на околната среда, управлението на водите, управлението на почвите, отпадъците и др. Дотогава фермерите трябва да са дали и своите предложения за това как ще изгрежда ОСП след 2027 година.
