Пепелта е много ценен отпадъчен продукт от печки, камини и барбекюта. Съдържа много полезни хранителни вещества, необходими на растенията, в достъпна за тях форма. По отношение на ефективността тя може да замести индустриално произведените калиеви и фосфорни торове.
Пепелта е отличен разкислител на почвата, защото има високо ниво на рН, но същевременно помага в борбата с вредителите, срещу много болести по растенията и повишава зимната им устойчивост на ниски температури. Добавена към компоста, тя активира работата на почвените микроорганизми, което ускорява процеса на разлагане на растителните остатъци. Използва се успешно и при засаждане на разсада на открито, защото насърчава бързото вкореняване и служи като превенция срещу много болести.
Пепелта, получена при изгаряне на различни тревисти и дървесни видове, има различен по вид и количество състав. Най-много калий се съдържа в пепелта от лозовите отпадъци и слънчогледовите стъбла. По съдържание на калций лидери са борът, картофените стъбла и брезата, а по съдържание на фосфор – иглолистните култури, пшеничната и ръжена слама.
Зимата е времето, в което събираме основно този ценен за градината продукт.
Коя пепел е подходяща за градината?
Не всяка пепел може да бъде пълноценна храна за растенията, а само тази, имаща растителен произход – сухи клони, стъбла на едногодишни и многогодишни тревисти растения, дървесни отпадъци и стружки и др.
Важно е да знаем, че пепелта, получена от изгаряне на полиетилен, пластмаса, гланцирана хартия и материали, съдържащи бои и други вредни химически вещества, не трябва да се използва. Тя не само не е пълноценен продукт, но може сериозно да навреди на растенията.
Как да съхраняваме пепелта?
След добавяне към почвата пепелта започва да “работи” и отделя хранителни вещества в продължение на 2-4 години. Това е основателна причина да не я внасяме винаги, когато е налична. По-добре е да става систематично и навреме – при засаждане и пресаждане на растенията, при подготовка на почвата или сезонно подхранване на градинските култури.
Едно от най-ценните качества на пепелта е нейният дълъг срок на годност. За запазване на всички полезни вещества е необходимо да се съхранява правилно. Препоръчва се да се съхранява на сухо и защитено място в съд, затворен с капак. Опциите могат да бъдат различни – дървени, пластмасови или метални съдове, които се затварят плътно. Използването на здрави пластмасови торби е друга възможност, но трябва да се има предвид, че трябва да се остави възможност да “дишат”, защото в противен случай в торбите може да се образува конденз, който ще влоши качествата на пепелта.
Защо пепелта не трябва да се внася в почвата по всяко време и да се съхранява в отворени съдове?
Проблемът е в това, че овлажняването води до загуба на полезни свойства. Солите на калия, натрия и магнезия, съдържащи се в пепелта, са разтворими във вода и лесно се отмиват от валежите. Дъждовете и снеговете ще бъдат причина за навлизането им в почвата преждевременно и по този начин често попадат на по-голяма дълбочина от необходимата за усвояване.
Солите на някои метали при продължително взаимодействие с влагата преминават в по-стабилно състояние, което ги прави трудно усвоими от корените на растенията.
Престоят на пепелта във влажна среда я превръща в лепкава паста, което усложнява работата с нея.
Мократа пепел не губи всички полезни свойства, но намалява ефективността, а навременното внасяне е гарант за пълноценно използване на всички полезни свойства на този продукт.
