Пепелта съдържа много полезни за растенията микро- и макроелементи – има почти всичко, освен азот. Количеството на отделните елементи е различно и зависи от добивните материали. Най-много калий съдържа пепелта от дървесни видове с по-твърда дървесина, като рекордьор е брястът, а също стъблата на слънчоглед, надземните части на картофи, слама. Брезата е източник на калций и фосфор.
Растителната пепел може да се използва за подхранване на преобладаващата част от градинските култури. Може да се внася при есенната обработка, при засаждане и по време на вегетацията под формата на инфузии и в сухо състояние.
Знае се, че пепелта има алкална реакция, което я прави много подходяща за участъци с кисела почва, и е ефективна срещу редица опасни патогени.
Възможен ли е излишък от пепел в почвата?
Пепелта е тор, който има сравнително бавно действие – усвоява се постепенно. Няма смисъл да се внася тогава, когато растенията се нуждаят от незабавно подхранване.
В реални условия, когато почвата е кисела или много кисела, тогава е почти невъзможно да се получи излишък, защото при забавения механизъм на усвояване значителна част ще се отмие с водата.
Какви количества пепел са необходими за подхранване на растенията?
Независимо от факта, че излишъци от пепел се получават в много редки случаи, не бива да се забравя, че има растения, за които това не е добро, а в лошия случай – вредно. Такива са: азалия, боровинка, хортензия, рододендрон, диня, репичка, киселец. Към тази група могат да се поставят и всички иглолистни.
Не трябва да се практикува смесването на пепел с оборски тор и минерални азотни торове (амониев нитрат и карбамид), както и със суперфосфат. Ефективността на такова торене ще бъде минимално, защото пепелта затруднява усвояването на останалите компоненти.
Пепел не трябва да се прилага едновременно с доломитово брашно, защото тогава се получава силно алкализиране на почвата, което може да навреди на растенията.
При подхранване на растенията с пепел е важно да се ръководим от следното правило: ако почвата на участъка е глинеста или глинесто-песъчлива, тогава е добре пепелта да се внася с есенната обработка, но ако е торфена или песъчлива, тогава през пролетта, когато приключи сезонът на дъждовете. И в двата случая оптималните количества са 100-200 г на 1 квадратен метър.
За домати, краставици, зеле, картофи и други кореноплодни култури, както и лук, копър или салати, количествата могат да се завишат до 300 г на квадратен метър.
Допустимо е при засаждането на домати, пипер, патладжан и карттофи да се слагат по 3 равни супени лъжици в посадъчна ямка, а за краставици, тиквички и тикви са достатъчни по 2 супени лъжици.
През летния сезон е по-ефективно използването на инфузии. За приготвянето им са необходими 100-150 г пепел на 10 л вода. Важно е инфузиите да се използват преди утаяване, защото в утайката се съдържа значителна част от фосфора.
