Според научни изследвания, e мит твърдениeто, че животновъдството излъчва около 18% от емисиите на парникови газове, получени от метановите емисии при ферментацията на органичната материя в храносмилателната система на преживните животни.”Най-големият дял на емисиите, свързани с отглеждането на добитъка, идва от обезлесяването, а газовете, образувани в резултат на храносмилателни процеси при говеда и овце, в момента представляват не 18%, а близо 15% от глобалните емисии на парникови газове”, съобщава полският сайт „Наука за климат”, цитиран от Климатека.бг.
Ето и обосновката, която се базира на актуалните световни изкследвания. Това, което можете да прочетете в онлайн дискусии или да чуете по радиото за отглеждането на млечните крави и дребните преживни животни, е свързано с игра на развален телефон“. Преди няколко години FAO (Организацията на ООН за продоволствие и земеделие) публикува доклад „Дългата сянка на добитъка“, който подробно обобщава въздействието на земеделието върху околната среда. Както показва заглавието на доклада, различни косвени ефекти (например свързани с производството на фураж за добитък и др.) са взети под внимание.
Противно на това, което понякога можете да прочетете в онлайн дискусиите, е, че дишането на добитък не е нетен източник на емисии на въглероден диоксид. Въглеродният баланс на стопанствата включва и емисии, свързани с промените в използването на земята, по-специално, заместването на горите с пасища и обработваеми площи за производство на фуражи (т.е. обезлесяване). Това означава ликвидиране на огромни въглеродни резервоари като гори и заменянето им с много по-малко просторни земеделски площи.
ФАО изчислява, че в резултат на обезлесяването въглеродният диокис, който се се изпуска в атмосферата, достига 2,4 милиарда тона годишно. Това е най-големият дял в баланса не само на емисиите на CO2 от животновъдството, но също така и на общите емисии на парникови газове от развъждане на животни.
В своите изчисления ФАО взема предвид и емисиите на въглероден диоксид, свързани с поражението, което масовата паша на добитък причинява в екосистемите. Опустяването на тревните площи, ускорено от животните, означава, че те престават да действат като склад, в който растенията съхраняват запаси от въглерод (това съответства на емисиите от 100 милиона тона CO2 годишно). Освен това се вземат предвид емисиите от 28 милиона тона CO2 годишно, в резултат на деградацията на почвата от посевите.
Производството на фуражи, изискващо използването на торове, е другата причина за емитиране на CO2. ФАО изчислява, че свързаните емисии на CO2 са от порядъка на 40 милиона тона CO2 (производството на торове е изключително енергоемък процес).
Не бива също да се забравя, че в съвременна ферма освен изкуствени торове се използват препарати за растителна защита, селскостопанска техника, напоителни инсталации, отопляеми халета и пр. Производството и използването на всичко това води до отделяне на още 90 милиона тона CO2 годишно.
Десетки милиони тона също се отделят в резултат на преработка, опаковане, съхранение и дистрибуция на месо и млечни продукти.
Емисиите на въглероден диоксид, свързани с животновъдството, достигат около 2,7 милиарда тона CO2 годишно.
Общо се изчислява, че животновъдството е отговорно за около 9% от глобалните емисии на въглероден диоксид.
Емисии на метан
Животновъдството е отговорно за значителна – до 35-40% – част от общите антропогенни емисии на метан. Приблизително 89 милиона тона метан (еквивалентни на приблизително 2,2 млрд. тона CO2) се излъчва всяка година в резултат на случващата се в стомаха на преживни животни ферментация (V IPCC, 2013), или като някои предпочитат „крава и газове“. Това е голямо количество, но все пак малко от емисиите на метан, свързани с използването на изкопаеми горива. Само „кравешки метанови газове“ са само няколко процента от парниковите газове и около една четвърт от нашите емисии, свързани със земеделието. Важен принос за емисиите на метан – с 18 милиона тона годишно – е разпространението на течен тор, т.е. течна смес от животински тор, съхранявана в специални резервоари и използвана за торене на полета. Особено високи са емисиите от тор, обилно напоявани оризови полета.
Емисии на азотен оксид
Когато се говори за парникови газове, рядко обръщаме внимание на емисиите на азотен оксид, който в атмосферата е многократно по-малък от въглеродния диоксид и метана. Междувременно концентрацията на това съединение във въздуха се е увеличила след индустриалната революция с около 20% и селското стопанство е отговорно за по-голямата част от това. 65% от антропогенните емисии на азотен оксид са пряко или косвено свързани с животновъдството – става въпрос преди всичко за използването на торове при производството на фуражи, както и за съхранението и използването на течен тор.
Какво носи отказът от месо?
Анализът показва, че пълното отказване от консумация на месо не би означавало автоматично намаление на общите емисии на парникови газове. Въпреки че няма да е необходимо да произвеждаме фураж или да организираме масова паша, все пак ще ни трябват почва и торове, за да отглеждаме достатъчно растения, за да се храним човечеството. Стопанствата ще продължат да използват електричество и горива, а продуктите ще изискват преработка, съхранение и транспорт. Въпросът допълнително се усложнява от факта, че хората и животните ядат различни растения, а фуражните растения често се отглеждат на места, които не са подходящи за отглеждане на зърнени култури.
Няма съмнение обаче, че промените в диетата на жителите на Земята са важен елемент в стремежа да се спре средното повишаване на температурата на 2°C (и да се поддържа концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата под 450 ppm). Но в работата на Stehfest et al. през 2009 г. бяха анализирани потенциалните ефекти от постепенното (от 2010 г. до 2030 г.) намаляване на консумацията на месо в световен мащаб (изоставяне на преживни меса, месо като цяло, месо и други животински продукти или просто въвеждане на балансирана диета според препоръките на Харвардската медицинска школа). Рестриктивните диети биха намалили очакваната концентрация на еквивалент на въглероден диоксид във въздуха. Първоначално ефектът от изоставянето на пасищата и възстановяването на въглеродсъдържащи екосистеми би имал силен ефект, но това ще бъде само за кратко. С течение на времето то ще загуби значение (екосистемите имат ограничен капацитет). И това трябва да се вземе предвид, когато се говори за парниковите емисии в животновъдството и бъдещите политики, свързани с ограничаването на този подсектор.
