Оказва се, че с намаляване на поголовието на едрия рогат добитък в Европа не се постига очаквания ефект за природата, водещ до ограничаване на парниковите емисии. Напротив, изследване в Дания показало, че с намаляване на животновъдството се постигат два негативни ефекта – отрицателно въздействие върху запазване на въглерода в почвата и увеличаване на емисиите на азотен оксид.
Проучването е публикувано в списание Agricultural systems на Elsevier от Съвместния изследователски център и е препечатано в бюлетина на Асоциацията на месопреработвателите в България. Според това изследване в Дания започва да се прилага политика на по-здравословен начин на живот – като се замества консумацията на месо с пресни зеленчуци, плодове и ядки. Диетата е известна като EAT - Lancet. Всичко това води до намаляване броя на едрите преживни животни в страната, тъй като се смяташе, че парниковите изпарения от фермите са сред големите замърсители на атмосферата.
Проучването на учените обаче изненадващо показало точно обратен ефект. А именно, че пълното прилагане на диетата EAT – Lancet ще доведе до значителни загуби на въглерод в почвите поради липса на естествен тор, до увеличение на емисиите на въглероден двуокис и азотен оксид – за 70-годишния период от 2030 -та до 2100 година. Причината е, че превръщането на естествените пасища в обработваеми земи, върху които са се отглеждат зеленчуци, ще изискат използването на повече минерални торове, които трябва да заменят естествения тор, но това ще рефлектира върху силното ограничаване на водорода в почвите. Всичко това ще влоши тяхното състояние. Изчислено е, че отрицателният принос за почвите спрямо емисиите ще доведе до 18-процентно увеличение на нетни емисии на парниковите газове. Затова и политиките за намаляване на животновъдството трябва да бъдат много добре премислени, заключават експертите.
Източник: MeatTheFacts
