По време на днешното изслушване на финансовия министър Людмила Петкова в парламента тя запозна депутатите с хода на преговорите с Европейската комисия по предвидените изменения в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), включително главата REPowerEU. Отговорът се базира върху решението на Министерския съвет, взето на заседанието на 17 юли 2024 г. , когато беше приет Доклад за предприемане на действия за изменение на НПВУ и за изготвяне на предложение по съдържанието на глава REPowerEU. Ето и обяснението на Людмила Петкова.
„Предвид крайния срок за изпълнение и допустимост на разходите - 31 август 2026 г., приетият доклад от Министерския съвет е в резултат на последователните усилия на служебното правителство за финализиране на преговорите с Комисията по изменението на Плана. Самото изменение е по три направления. Първото е свързано с член 21, параграф 1 от Регламента за МВУ, който предвижда възможност за промяна в поетите ангажименти при наличие на обективни обстоятелства, възпрепятстващи изпълнението.
Решението на Народното събрание от 12 януари 2023 г. за изготвянето на промени от Министерския съвет в НПВУ в сектор енергетика;
Представянето на предложения за инвестиции и реформи в глава REPowerEU на Плана.
България единствената държава членка, която не е представила официално глава REPowerEU и за да може да се възползва от допълнителния безвъзмезден ресурс, който е в размер на 479,3 млн. евро. Изменението на Плана заедно с главата REPowerEU следва да бъде одобрено от Съвета на ЕС до края на годината. Срокът за изпълнение е същия като за ПВУ е до 2026 година. REPowerEU не може да се приеме без Комисията да има информация за промените в тяхната цялост, тъй като само така може да ги оцени съобразно критериите за оценка от Регламента за МВУ. В този смисъл, покриването на трите аспекта при настоящото изменение е изискване на ЕК, с което България следва да се съобрази.
До момента от българска страна не бяха изпращани конкретни алтернативни предложения за промени в две от ключовите реформи в област енергетика, поради което преговорите по изменението бяха до голяма степен блокирани от Комисията. Тя не беше склонна да предостави обратна връзка дори по неофициално изпратените още през март 2023 г. предложения за главата REPowerЕU. За тази цел служебното правителство разработи предложения за промени в двете реформи и част от инвестициите в сектор енергетика, което даде възможност преговорите с ЕК да бъдат подновени.
В тази връзка финансовият министър запозна народните представители по-конкретно с хода на преговорите с ЕК до момента, както и с подготвените предложения за изменение от страна на българската държава.
Понастоящем българската страна е на финален етап от преговорите за изменение на ПВУ. Както вече споменах, след представянето от българска страна в средата на юли 2024 г. на предложения за промени в реформите и част от инвестициите в компонент 4 „Нисковъглеродна икономика“ обменът между ЕК и България стана по-интензивен. На 22 юли 2024 г. ЕК проведе среща на високо ниво, по време на която за пръв път върна пълна обратна връзка по предложените промени в сектор енергетика. Последва получаване на писмена информация и нова среща на високо ниво на 26 юли 2024 година.
С оглед взаимното разбиране относно необходимостта от финализиране на преговорите по проекта на изменения до средата на септември 2024 г., което ще даде възможност да се проведе вътрешната процедура за съгласуване в ЕК и да бъде получено одобрение до края на годината, МС прие срок 11 септември 2024 г. за внасяне на проекта на изменение за одобрение.
В резултат на проведените неофициални преговори със Службите на Комисията към момента са планирани промени в описанието, целевите стойности на индикаторите и сроковете за изпълнение на етапи и цели в общо 29 инвестиции и 9 реформи.
Правителството беше задължено с Решение на НС от 12 януари 2023 г. да предоговори две ключови реформи от ПВУ, а именно „Декарбонизация на енергийния сектор“ и ангажимента за отделянето на собствеността на „Булгартрансгаз“ ЕАД и ЕСО ЕАД от корпоративната структура на „Български енергиен холдинг“ ЕАД. Направените от българска страна предложения включват:
По отношение „Декарбонизация на енергийния сектор“ - съгласно Решението на НС Министерският съвет трябва да предложи отпадане на поетия ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г., вземайки изходните нива от 2019 година.
С оглед полученото становище на Министерството на енергетиката до момента е постигнато съществено намаление на емисиите и се очаква преизпълнение на заложената в ПВУ цел при съществуващите мерки и политики, на пазарен принцип, без допълнителни административни или законодателни намеси. Това сочи, че заложените в ПВУ цели са изпълними, поради което се предлага запазването им.
Предлага се отпадане само на целта за намаляване на емисиите през 2022 г. поради обективни обстоятелства, свързани с войната в Украйна.
Предложението за промяна предвижда отпадане на текстовете, свързани с графика за постепенното преустановяване на използването на въглища и определянето на годишни пределни стойности на въглеродните емисии за отделните инсталации при запазване ангажимента за въвеждане на обща граница на емисиите на годишна основа предвид намалението на емисиите, което се регистрира.
Предложенията са съобразени с Решение на 49-то Народното събрание от 4 октомври 2023 г., съгласно което Министерският съвет се ангажира да не ограничава дейността и базовите мощности на въглищните топлоелектрически централи и останалите оператори на горивни инсталации, ако същите работят изцяло на пазарен принцип в съответствие с европейското и националното законодателство.
ЕК подчертава, че измененията могат да се приемат, ако българската страна представи предложения за подходящи за пазарните условия финансово-икономически мерки в случай на превишаване на общата горна граница, както и информация относно това как могат да бъдат заложени в нормативната уредба, включително сроковете за това. Необходимо е също така да се предложат допълнителни реформи в главата REPowerEU и да се гарантира ефективно прилагане на либерализацията на пазара на електроенергия с конкретни стъпки, които ще бъдат предприети преди 1 юли 2025 година.
По отношение „Подобряване на корпоративното управление на държавните предприятия в енергийния сектор“ - в изпълнение на Решението на НС от януари 2023 г. МС трябва да договори отпадането на ангажимента за отделяне на собствеността на „Булгартрансгаз“ ЕАД и ЕСО ЕАД от корпоративната структура на БЕХ ЕАД.
Като алтернативна мярка с еквивалентен ефект българската страна предложи да се включи ангажимент за нормативни промени в рамката на управлението на БЕХ, изразяващи се в забрана за кръстосано субсидиране между неговите дъщерни дружества в съответствие с принципите на добро управление и Насоките на ОИСР за корпоративното управление на държавните предприятия. Предложението почива на предишно такова, отправено от ЕК в хода на преговорите.
ЕК заявява категорично, че предложението не представлява реформа с еквивалентен ефект и не може да бъде прието.
Същевременно е получено посланието, че допълнителните инвестиции в развитие на мрежата като проекта GREENABLER, предложен от МЕ за главата REPowerEU, са обвързани с изпълнение на ангажимента за отделяне на „Булгартрансгаз“ ЕАД и ЕСО ЕАД от „БЕХ“ ЕАД.
Предложени бяха промени в две инвестиции в сектор енергетика: Пилотен проект за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от геотермални източници и Пилотни проекти за производството на зелен водород.
От ЕК бе отправена категорична препоръка в главата REPowerEU да бъдат включени инвестиции с проектна готовност, които биха могли да се реализират до 2026 г., като бъде отчетен и фактът, че българският ПВУ включва инвестиции на стойност повече от алокацията на страната.
ЕК счита за недопустими по ПВУ инвестиции, които не могат да бъдат изпълнени в срока до 2026 година.
