Петте месеца от май до септември, в които на служебния кабинет му се наложи буквално да обърне наопаки проекта на Националния план за възстановяване и устойчивост на страната, особено в частта за земеделие, не донесоха удовлетворение нито за зърнопроизводителите, нито за производителите на плодове и зеленчуци, нито за биофермерите. Може би защото родната администрация не успя да надмогне себе си и вместо радикално да промени начина на подпомагане, за да има ефект и бизнесът да преодолее проблемите, породени от ковид кризата, тя буквално копира досегашния начин на подпомагане, може би, защото това изисква най-малко усилия, коментира за Синор.бг Стоилко Апостолов от Фондация „Биоселена”.
И напояването се "изпари" от плана
С Плана за възстановяване и устойчивост председателят на Европейската комисия Урсула фонд дер Лайен акцентира върху новия подход, при който финансирането трябва да доведе до ефективна промяна и преодоляване на досегашните проблеми във всяка държава от ЕС. А големият проблем в България е, че независимо от субисдиите, които се наливат всяка година в агросектора, родната продукция на пресни плодове, зеленчуци, мляко и месо трудно се конкурира в супермаркетите с тази от Европа. Колкото до биопродуктите, достъпът им до пазара е направо символичен.
С тази цел през лятото на тази година представителите на част от браншовите организации в биопроизводството и секторите на плодовете и зеленчуците решиха да се възползват от възможността чрез плана за възстановяване да се финансира съвършено нова система за доставки на детските градини в страната с биопродукти, което би осигурило постоянен пазар и би стимулирало този начин на производство. Все пак, до 2030 година Евросъюзът си е заложил целта 25% от произведената селскостопанска продукция да бъде биологична.
„Неколкократно сме давали примери с Франция и други европейски държави, където и сега местните власти отпускат бюджет за изкупуване на биологични продукти от фермерите, снабдяващи столовите на държавните и общински учреждения, на болниците и училищата”, припомни Апостолов. По този пример и българският проект е създаден за целево отпускане на средства за общините – ако не за всички, поне за тези с по-голямо население, така че детските градини да бъдат задължени да изкупуват с предимство биологична продукция от българските фермери.
Проектът е бил представен от бранша на срещи не само с представителите на служебния кабинет, но и с депутати от двата парламента, в чиито кратък мандат земеделците са очаквали да получат подкрепа за своите идеи. „Навсякъде срещнахме одобрение на нашата идея, затова бяхме крайно разочаровани, когато видяхме последния вариант на Плана за възстановяване, внесен в Брюксел”, коментира експертът.
Очевидно практиката на администрацията е да действа по линия на най-малкото съпротивление. Без да рискува с радикални промени, защото те изискват обучения и нова система за напасване, а това означава и трудности в прилагането й, сиреч – повече работа, ще кажем ние.
Може би затова и окончателният проект на българския план досущ наподобява сегашната система на инвестиционно подпомагане на земеделските производители, копирайки подмярка 4.1 на действащата Програма за развитие на селските райони, добре позната и на бранша, и на администрацията.
„Само, че по този начин страната ни излиза извън зададения от ЕК тон за промени в досегашния стил на финансиране. Защото на практика изпускаме извънредния шанс за целево подпомагане на фермерите още през 2022 г., като въведем маркетингова система в защита на българските земеделци, с което бихме могли да изпълним и бъдещата си цел за стимулиране на биоземеделието на България”, коментира още председателят на фондация „Биоселена”.
В заключение, можем да обобщим, че вместо пояс за спасение Планът за въстановяване може да послужи само като котва за задълбочаване на проблемите в преходния период. Остава да се надяваме Стратегическият план за развитие на земеделието да разреши наболелите проблеми, така че представителите на екстензивните подсектори от селското стопанство да видят някаква светлина в тунела до края на десетилетието.
Екатерина Стоилова
