Начало » Новини » Коментари
02.11.2021 г.

Напояването се „изпари” от Плана за възстановяване не по вина на временното правителство

Как се разпределят парите във Фонда за модернизиране на селското стопанство
Напояването се „изпари” от Плана за възстановяване не по вина на временното правителство

Минаха повече от две седмици от датата 15 октомври, когато България предпоследна от всички държави-членки на ЕС внесе за одобрение в Европейската комисия своя План за възстановяване и устойчивост на България, по който страната ни очаква да получи 12,9 млрд. лева. Средствата ще бъдат осигурени от ЕК, националния бюджет и от частни инвестиции за преодоляване на щетите от климатичните промени и изпълнението на изискванията на Зеления пакт, които държавите членки трябва спешно да изпълняват.

Късната подготовка на българския стратегически план очевадно произтече от „подводните мини”, заложени от последния редовен кабинет, който „на око” беше планирал бюджетите за подпомагане в основните сектори от икономиката, без да е съгласувал с Европейската комисия как точно страната ни ще осъществи бъдещите си проекти.

И ако си мислите, че 800-те милиона лева, които кабинетът на ГЕРБ беше заложил за възстановяването на магистралната мрежа на „Напоителни системи”, сиреч за българското напояване, са били икономически и процедурно обосновани в първия вариант на проектоплана, то целият екип на служебния министър по еврофондовете Атанас Пеканов ще ви докаже колко формално се е отнесла предишната администрация към своите задължения.

Планът, представен от служебния премиер

„За съжаление проектът за напоителните системи не беше развит и защитен добре преди встъпването ми в длъжност”, обясни в края на юли Пеканов пред журналисти. Той добави, че „са липсвали нужните за такъв грандиозен проект обосновки пред Европейската комисия за това как той не би навредил на околната среда, т.е. липсва оценка на въздействието върху околната среда. Пеканов посочи, че „сходен проект за напояване е бил предложен на Еврокомисията и от Румъния, но също е премахнат заради рискове за околната среда”.

С този проект България рискуваше да забави целия План за възстановяване с много месеци напред, затова и кабинетът го смени, предлагайки алтернативен вариант.

След двумесечни комуникации с ЕК служебният кабинет предложи да се създаде Фонд за модeрнизиране на селското стопанство, който отчасти да компенсира отмяната на инвестициите в магистралната напоителна инфраструктура на страната.

Основната особеност на този фонд е, че освен с европейски и национални средства, той ще оперира и с частни инвестиции, съставляващи половината от неговия бюджет. За целта са заложени 447,3 млн. евро (или близо 895 млн. лв., без ДДС), от които публичните средства от Инструмента за възстановяване и устойчивост са 223,6 млн. евро (447 млн. лв.без ДДС), а останалите 223,6 млн. евро е частното съфинансиране.

В рамките на Фонда ще се предоставя безвъзмездна финансова помощ за реализация на целеви инвестиции; за покупка на материални и нематериални активи за прилагане на дейности, осигуряващи опазване на компонентите на околната среда и  смекчаване на последиците от климатичните промени, въвеждащи иновативни производствени и цифрови технологии, технологии за производство и организация в селското стопанство, за автоматизиране на работните процеси, за скъсяване на веригите на доставка и опазване на генетичните ресурси.

Няма да бъдат подпомагани разходи за инвестиции, насочени към привеждане в съответствие с изискванията на действащото законодателство.

Четири са основните направления за насърчаване на инвестициите, в които ще се отпускат средства от Фонда:

* Инвестиции в технологична и екологична модернизация, където се залага най-голям бюджет от  325 235 913 евро;

* Инвестиции в центрове за подготовка за предлагане на пазара и съхранение на плодове и зеленчуци, където бюджетът е 15 338 756 евро;

* Инвестиции за изграждане/реконструкция и оборудване на животновъдни обекти за отглеждане и преценка на мъжки разплодни животни, в т. ч. добив на биологичен материал, като заложените средства са 4 695 695 евро;

* Инвестиции, свързани с ефективно управление на води в земеделските стопанства, където заложеният бюджет е в размер на 101 990 303 евро.

Подготовката на министерството на земеделието

По първото направление „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ безвъзмездната помощ ще се предоставя на регистрирани земеделски стопани. Фокусът ще бъде върху зелените и цифрови инвестиции и цели нарастване на броя на земеделските стопани, които успешно са адаптирали своите стопанства за справяне с предизвикателствата на зеления и цифров преход. Индикативен списък на възможните инвестиции:

-  оборудване/съоръжения за съхраняване на животински и растителен торов отпадък;

-  оборудване/съоръжения за съхраняване на минерални торове, необходими за производствената дейност на стопанството;

-  оборудване/съоръжения за производство на енергия от ВЕИ за собствено потребление, включително такива, използващи биомаса;

-  оборудване/съоръжения за преработка на отпадъчни суровини от селскостопански продукти, използвани за собствено потребление;

-  оборудване за прилагане на прецизно земеделие за опазване на природните ресурси (оптимизиране на почвените обработки, употребата на торове и препарати за растителна защита и др.);

-  инвестиции в мобилни кланични пунктове;

-  оборудване/съоръжения за превенция на екстремни прояви на неблагоприятни метеорологични явления, като градушки, измръзване, засушаване 

-  системи и оборудване /включващи софтуер и/или хардуер/ за събиране, обработка и анализ на данни и информация от различните фази по отглеждане, производство, съхранение и продажба на селскостопански продукти (за растениевъдството - за събиране, обработка и анализ, отдалечен контрол, управление и мониторинг на данни за поливни норми, торови норми, състояние на почвата и културите, добиви и др.; за животновъдството – за проследяване на здравословното състояние на животните, норми на хранене, продуктивност, и др.)

-  цифрови решения, които подобряват процеса по отглеждане на селскостопанските култури и животни и способстват за оптимизиране на обема на направените вложения;

-  автоматизация и роботизация на отделните фази на производствените процеси (за растениевъдството – при торене, растителна защита, управление на климата, превенция от неблагоприятни климатични събития и др.; за животновъдството – въвеждане на системи за механизирано хранене, доене, поене и почистване, системи за управление и наблюдение на животновъдните стопанства, включително в пчеларството, системи за управление на тора, електропастири, GPS системи за идентифициране на постоянно затревени площи, дронове и др.);

-  други активи, свързани с опазване на околната среда, климата и природните ресурси.

По направление „Инвестиции в центрове за подготовка за предлагане на пазара и съхранение на плодове и зеленчуци“ целта на подкрепата е да се стимулират създаването на къси вериги на доставка, модернизирането и автоматизирането на процесите по събиране, подготовка за пазара и съхранение на пресни плодове и зеленчуци. Получатели на безвъзмездната помощ могат да бъдат земеделски стопани, организации на производители, кооперации, сдружения на земеделски стопани.

Индикативен списък на възможните инвестиции:

-  изграждане/реконструкция на център и инфраструктура за събиране, подготовка за предлагане на пазара (почистване, сортиране, опаковане/пакетиране, етикетиране и др.) и съхранение на плодове и зеленчуци;

-  оборудване/съоръжения за отделните фази на подготовка на продукцията за продажба (приемане, сортиране, калибриране, почистване, пакетиране/опаковане, етикетиране и др.);

-  оборудване/съоръжения за складиране и съхранение на продукцията (включително за охлаждане, замразяване, сушене, техника за складиране, бокспалети, каси/щайги за многократна употреба и др.);

-  техника за транспортиране на продукцията и др.

В третото направление „Инвестиции за изграждане/реконструкция и оборудване на животновъдни обекти за отглеждане и преценка на мъжки разплодни животни, в т. ч. добив на биологичен материал от тях“ безвъзмездната помощ ще се насочва за развъдни организации, получили разрешение за осъществяване на развъдна дейност съгласно Закона за животновъдството.

Подкрепата цели насърчаване на развъдно-подобрителната дейност при едрите и дребни преживни животни (ЕРД и ДРД), и по-конкретно - отглеждането на качествени мъжки разплодници с ценни наследствени, биологични и стопански качества, като един от съществените фактори за постигане на бърз генетичен прогрес. По този начин за по-кратък период от време страната би могла да достигне средноевропейското ниво на селекция при тези видове животни. Индикативен списък на възможните инвестиции:

-  изграждане/реконструкция на животновъден обект за отглеждане на мъжки разплодни животни със станции за добив, преценка, съхранение и разпространение на семенна течност (обор за отглеждане на животните, помещения за съхранение на фураж, съоръжения за съхранение на течен и твърд тор, помещения за временно карантиниране на животни и др.);

-  оборудване, свързано с дейностите по отглеждане на животните;

-  оборудване на лаборатория за окачествяване, охлаждане, замразяване и съхранение на семенна течност;

-  транспортни средства за разпространение, с цел използване на добития разплоден материал и др.

Най-важното четвърто направление са "Инвестициите, свързани с ефективно управление на води в земеделските стопанства". Подкрепата при него е за по-ефективно използване на водните ресурси в земеделските стопанства, на базата на внедряване на водоспестяващи технологии, използване на пречистени отпадъчни води, автоматизиране на процесите на управление на водите, намаляване на загубите на вода и пр.

Индикативен списък на възможните инвестиции:

-  поливни системи, включително инсталации за дъждуване, системи за капково напояване и други системи за ефективно използване на водния ресурс в процеса на напояване;

-  инсталации за пречистване и рециклиране на отпадни и входящи води, и за повторно използване на води;

-  оборудване/съоръжения за прилагане на иновативни технологии за пестене на вода;

-  съоръжения за съхраняване на вода - резервоари, цистерни и др.;

-  системи за автоматизирано напояване, включващи цифрови и роботизирани решения;

-  други инвестиции, свързани с ефективното използване на водите при осъществяване на земеделска дейност.

Според Плана за възстановяване средствата за фонда трябва да се усвоят в периода 2022 – 2023 година. Ако ЕК одобри сравнително бързо плана на България, би могло да се надяваме на успех в прилагането му.

Екатерина Стоилова

Напояването се „изпари” от Плана за възстановяване не по вина на временното правителство
9069
 

Последни материали
Виж
Проведе се мащабно обучение за разследване на отравяния на диви животни
Забраната за внос не е целяла подпомагане на местните производители
Турция се мъчи да пласира огромни запаси скъпа пшеница
Актуални данни за болестите и неприятелите
Заради сушата пшеницата е на втори лист, а ранната рапица – фаза „розетка“
Твърдата пшеница е изключението през сезона
ЕК сви рязко оценките за реколтите от мека пшеница, царевица и слънчоглед в ЕС
До 12 ноември
Само седмица да се запознаете с насоките при кандидатстване за млади, малки и нови фермери
Класическо кьопоолу
Свързани материали
Виж
Испанец върна над 2 милиона евро след измама със завод за фураж
Фондът на фондовете
До 22 октомври ще се приемат кандидатури на посредници за иновации в предприятията
Поради отпадналата им необходимост за министерството на отбраната
Прехвърлиха земеделски земи в Симеоновградско в Държавния поземлен фонд
Решения на Министерския съвет
Правителството гласува още 14,5 млн. лв. към бюджета на фонд „Земеделие“ За 2024 г.
БФС
За пореден път фермери искат Гаранционен фонд за компенсиране при бедствия
Над 4 млн. дка от горските територии в страната са общински
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини