Зеленият лук се използва и отглежда целогодишно. По-напрегнат и труден е периодът в края на есента и първата половина на зимата. Тогава се отглежда в тунели и закрити съоръжения. Зеленият лук може да се отглежда като предкултура на средноранните зеленчуци като пипер, домати, зеле, патладжан, краставици, а също да уплътнява междуредията на основни зеленчукови култури, както и млади овощни градини. Важно е това да не пречи на агротехниката и да бъде съобразено с растителната защита на основните насаждения.
Какво трябва да знаем за предзимното засяване на зеленчуци?
Лукът е култура, която има сравнително ниски изисквания към светлината и топлината и това позволява да се отглежда през зимния сезон в култивационни съоръжения. За осигуряване на постоянна реколта е необходимо да се засажда на етапи през 20-на дни.
Изисквания към почвата
Лукът се развива най-добре на лека и отцедлива почва, добре защитена от студените ветрове. Може да бъде глинесто-песъчлива или песъчливо-глинеста, но богата на органични вещества. На тежки почви бързо загнива. Добри предшественици са домати, късни краставици, пипер, зелен фасул и картофи.
Преди обработката почвата се обогатява допълнително със суперфосфат и калиев сулфат, а преди засаждане се внася амониева селитра. Възможно е да се използва и комбиниран NPK тор. По възможност се внася и добре угнил оборски тор.
Избор на посадъчен материал
При отглеждане на лук за зелено се използват нестандартни фракции на арпаджика – попска или балучка. Те имат размери около 15-22 мм. Могат да се използват и по-дребни от 10 мм, но се развиват по-бавно, а при по-едрите от 22-25 мм производството се оскъпява, стрелкуват бързо и образуват цветоноси – дават некачествена реколта.
За посадъчен материал могат да се използват и едри многозачатъчни луковици или многогодишни сортове.
Начин на засаждане
Засаждането на арпаджика може да бъде редово или лентово на дълбочина 5-6 см. Разстоянието между редовете или лентите е 10-12 см, а вътре в реда между отделните луковички е 6-8 см.
Лукът за зелен може да се отглежда на ниски или високи лехи, които са подходящи за по-тежки почви.
Сортови особености
Не всички сортове са подходящи за зимно отглеждане – някои се събуждат бавно и забавят развитието си при ниски температури. Използват се сортове от групата на лютивите, които имат висока студоустойчивост – Пловдивски 10, Конкурент и др.
Тунелно отглеждане на зелен лук
Тунелите се използват за форсиране развитието на лука, засаден в есенните месеци на открити площи. На фаза 1-2 листа се подхранват с азотен тор. Изграждането на тунелите се прави тогава, когато температурите се понижат под 5-6 градуса по Целзий. При по-ранно покриване лукът нараства по-интензивно, но значително намалява неговата студоустойчивост. Времето за форсиране се определя от времето на засаждане – при по-късно засаждане е добре да се форсира през февруари.
Прибиране на реколтата
Времето за прибиране зависи от периода на отглеждане и сортовите особености – 40-80 дни.
Отглеждане на зелен лук в пластмасови съоръжения
Лукът, отглеждан в пластмасови съоръжения се развива по-бързо и освобождава площите по-рано, а освен това остатъците от кореновата му система обогатяват почвата. Добър предшественик е на доматите.
Зеленият лук в закрити съоръжения може да се отглежда съвместно със салати и други зеленчуци като уплътнен посев.
Поливането и борбата с плевелите са постоянни грижи и се определят от условията.
