В традиционното земеделие дълги години предубедено се налага мнение за ролята и използването на сидералните култури. Това не пречи на производителите, работещи в съответствие с принципите на органичното земеделие да експериментират и обърнат по-голямо внимание на сидерирането на почвата. Усъвършенстването на технологиите за „зелено торене“ дава възможност тези култури да се включат и в годишното сеитбообращение.
Ефектите
Да се наричат сидератите просто „зелени торове“ би било голяма грешка, защото те оказват влияние не само върху плодородието, но играят не малка роля за защитата на почвите, както и за структурата им.
В повечето случаи за зелено торене се използват бързорастящи едногодишни култури, които за няколко месеца набират обилни количества зелена маса, но има случаи, когато са нужни други решения. Отнасят се за големи необработвани площи, склонове, прекалено сухи участъци, места, на които избуяват много плевели, междуредия на лозя и овощни градини, стволови кръгове и крайпътни участъци – тогава е разумно използването на многогодишни сидерати.
Те се сеят през 2-3, а понякога остават 5 и повече години. Характерно за многогодишните видове е това, че не растат бързо като едногодишните, но имат комплексно действие. Корените им проникват в почвата на голяма дълбочина и кардинално променят състоянието и. Много по-трудно е вграждането им, но за сметка на това влиянието е по-силно.
Многогодишните сидерати изпълняват комплекс от задачи:
– ефективно защитават почвата от ерозия;
– правят почвата рохкава, въздухо- и влагопропусклива;
– възстановяват хумусния слой, обогатяват почвата с органика и дават материал за компостиране, мулчиране и зелен тор;
– способстват за защитата, възстановяването и развитието на почвената микробиота – полезните почвени микроорганизми;
– оздравяват почвата и играят ролята на фитосанитари;
– потискат и забавят развитието на плевелите;
– привличат полезни насекоми и опрашители;
– предотвратяват отмиването на разтворимите хранителни вещества от почвата.
Лупина – решение за леки и средно тежки почви
Този съдерат се отнася към бобовите култури и се характеризира с непретенциозност и устойчивост. Може да се сее през есента или ранна пролет, а сроковете зависят от климатичните особености. Когато се използва за мулчиране е добре да се коси преди цъфтеж, защото цветоносите са дебели и се наситняват много трудно. Оставят се директно на земята за последващо разлагане.
Не трябва да се игнорира и съседството на сидерата с други култури. Лупината е добър съсед на тикви, домати, репички, репи, пипер, патладжан, зеле, ягоди и лози.
Не е желателно отглеждането на лупина, ако е предвидено на тези участъци да се отглежда грах, цвекло, чесън и боб. Тези растения имат общи вредители и като предшестшеник може да доведе доснижаване жизнеността на растенията и намаляване на реколтата.
Овесът – универсален за оздравяване на почвата
Овесът може да се използва самостоятелно или в различни смеси. Той е студоустойчив, устойчив на засушаване и непретенциозен. Тази почвопокривна култура е незаменима в борбата с плевелите. Дебелите му и сочни стъбла предотвратяват разпространението на пирей, магарешки бодил и свински бодил на всякакъв вид почва. Засявайки целенасочено тази култура като сидерат, не трябва да се пропуска нормата на сеитба, защото това ще позволи да се постигне оптимална плътност при разрастването на корените и блокиране пътя на плевелите.
Овесеният мулч насища почвата с азот и калий, а що се отнася до съвместимостта – може да се използва като сидерат при отглеждане на тиквички, тикви, картофи и пипер.
Люцерна
Избирайки сидерати за доматите, е важно да отбележим, че най-добър е невенът, независимо от факта, че не се използва много често в качеството му на такъв. Друга подходяща сидератна култура е люцерната, която има добра съвместимост и със зелето, репичките и ряпата. Тя дава голям обем вегетативна маса – около 100 кг от 1 квадратен метър за 7-8 цикъла на мулчиране. Този сидерат притежава способността да неутрализира много киселата почва, да я разрохква, да натрупва в нея азот и да подобрява дренажните и качества.
Червена и бяла детелина
Детелината е добър избор за всички видове почви. Тя не само натрупва достатъчно количество азот в почвата, възстановява плодородието, привлича полезни насекоми, но се явява лидер по защита от ерозия. Устойчива е на сянка, на утъпкване, ефективно задържа влагата. Може да се използва като почвопокривна култура в лозя и други ягодоплодни култури, в овощни насаждения, а за пътеки и в междуредията е незаменима.
Нюансите при подбор на многогодишни сидерати са много, но е важно да се отчита влажността на почвата и възможността тя да се поддържа. В началните стадии на развитие всички сидератни култури се нуждаят от влага, а детелината и по-късно, докато лупината и житните се развиват и при засушаване. За ниски и заблатени места са подходящи власатка (многогодишна ръж) и райграс.
Навременното косене за многогодишните сидерати е задължително, защото ако им се даде възможност да цъфтят и разпространяват семена, то от потенциални помощници могат да се превърнат в неизкореняеми плевели и врагове.
