За втори път в рамките на един месец представители на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП) настояват да се промени механизмът за подпомагане на бизнеса в Плана за възстановяване и устойчивост, като част бюджета, предвиден за кредитиране, се прехвърли към грантовите схеми.
С ново писмо, изпратено от асоциацията до Министерски съвет на 3 август 2021 г. , ръководството призова разпределението на средствата в Програмата за икономическа трансформация в последната версия на Плана за възстановяване и устойчивост да бъде осмислено спрямо българските икономически реалности и да бъдат прехвърлени бюджети, определени за гаранции по кредити и дялови инструменти към грантови схеми за инвестиции на бизнеса.
От БАКЕП изразяват несъгласие с досега предложеното разпределение между грантове и финансови инструменти - 679 млн. лв. за финансови инструменти и 670 млн. лв. - за безвъзмездна финансова помощ.
Идеята на консултантите е разпределението на бюджета да бъде следното:
* Част от ресурса, определен за гаранции по кредити в рамките на Гаранционен инструмент за растеж, в размер на 127 млн. лв. да бъде прехвърлен към бюджета на предвидената грантова схема за технологична модернизация;
* Други 140 млн. лв. - определени за дялови инструменти за растеж - да бъдат прехвърлени към бюджета на предвидената грантова схема за технологична модернизация;
* Трета част в размер на 141 млн.лв. - определени за гаранции по кредити в рамките на Гаранционен финансов инструмент за енергийна ефективност и възобновяема енергия, да бъдат прехвърлени към бюджета на предвидената грантова схема за системи за електрическа енергия от възобновяеми източници за собствено потребление;
* Следващите 140 млн. лв., предвидени за дялови инструменти за повишаване иновационeн капацитет на предприятията, да бъдат прехвърлени към грантова схема за разработка и внедряване на реални, оценявани от външни и международни експерти, иновации в индустрията и услугите – собствени за предприятията или чужди.
Като основен аргумент за тези предложения от БАКЕП припомнят безпрецедентно влошеното състояние на предприятията в България вследствие от пандемичната криза, като консултантите посочват, че в страната е регистриран един от най-високите проценти на необслужвани заеми в ЕС, който включва ипотеки, както и висок корпоративен дълг. Преобладаваща част от фирмите са увеличили задълженията си към финансови институции и доставчици. Инвестициите в България, мерени като съотношение на разходите за придобиване на ДМА към БВП, са на рекордно ниско равнище – под 18%. Реалността показва, че българските фирми ще оперират за неизвестен период от време при свит глобален пазар, несигурно бъдеще, галопиращи цени на суровините, минимални маржове на печалба, припомнят консултантите.
Първото писмо от ръководството на БАКЕП
На този фон ефективността на наличния в настоящия момент европейски ресурс за финансови инструменти, управляван от Фонда на фондовете – заеми, гаранции и рисков капитал в България - е под 29%.
От общо 657.9 млн. лева, предвиден ресурс за портфейлни гаранции, към края на април 2021 г. усвоеният ресурс е едва 190 млн. лв. Още по-показателно е ползването на програмата за 2 милиарда и 500 милиона лева антикризисни кредити с портфейлни гаранции от ББР, която за една година показва само около 10% усвояване на кредитен ресурс от бизнеса.
Важен аргумент е разликата в прозрачността при резултатите от предлагането на грантовия ресурс и този от финансови инструменти.
При грантовете има детайлна публична информация (в ИСУН) за това при кого, колко и за какво е предоставена безвъзмездна помощ на бизнеса от 2014г. досега. Публична и проверима е информацията за всеки получател на безвъзмездна финансова помощ, проектите, за които е подпомогнат, активите, които е закупил, доставчика, от който са закупени и цената, на която са закупени.
Оценката на кандидатурите за безвъзмездна помощ е също така прозрачна - след обявяването на резултатите от оценка по конкретна грантова схема в ИСУН се виждат детайлните оценителни протоколи на всеки един оценител на всеки един индивидуален кандидат – критерий по критерий и оценител по оценител. Тази информация е достъпна за целия програмен период 2014-2020. А същото важи за програмен период 2007-2013 г., припомнят от БАКЕП.
В същото време единствената публична информация за финансовите инструменти е техният общ бюджет. Няма публична информация за финансирани предприятия както с дялово, така и с дългово финансиране, включително и за ресурса от ОПИК 2014-2020 в размер на 102 млн. евро, прехвърлен в Инициатива за МСП, която се управлява от ЕИФ. Няма публична информация за дейностите, които са подпомогнати с това финансиране и за какво е допринесло то, какви инвестиции са направени с тези средства, какви активи са закупени, кой ги е доставил и на какви цени.
Не на последно място БАКЕП напомня, че при разпределяне на финансовите инструменти чрез договорите с финансови инструменти – след като те се сключат, с пренасочването на ресурса, той се счита автоматично и цялостно усвоен, независимо от реалното му усвояване и полза за крайните бенефициенти – българските фирми, заключават експертите в своето писмо.
