Въпреки обещанията на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) държавата да осигури през следващите 4 години 1,5 милиарда лева за възстановяване на напоителните системи, към този момент структурите остават силно недофинансирани. Сигнал за това е наскоро отправеното искане от агроминистерството към браншовите организации да се съгласят да финансират ремонтите на „Напоителни системи“ с част от европейското подпомагане, предвидено да се отпусне по линия на Стратегическия план за развитие на селските райони 2023-2027 г. За това съобщиха членове на Комитета по наблюдение, които са получили от МЗХ темите, по които ще дискутират на предстоящото заседание на мониторинговия комитет.
Ще припомним, че рехабилитациите на основните канали от хидромелиоративната структура на страната, които вървят вече трета година, по мярка 4.3 от ПРСР 2023-2027 г. бяха заложени около 100 млн. лв. Проблемът е, че от „Напоителни системи“ са надхвърлили този бюджет и одобрените от ДФЗ проекти надхвърят 135 милиона лева. В същото време по Стратегическия план за 2025 г. държавното предприятие ще разчита на още 90 млн. евро, чийто прием беше открит тази година.
За да покрият липсващите над 35 милиона лева, от МЗХ предлагат на бизнеса да се съгласи тази година да се откаже от част от бюджетите по две от интервенциите на Стратегическия план - за частни инвестиционни в земеделието и за инвестиции в хранителната индустрия, които се очаква да бъдат отворени от есента до края на годината. За екологични инвестиционни проекти на земеделски стопанства бюджетът за 2025 година е около 130 милиона лева (65 млн. евро), като МЗХ предлага от тях 20 милиона да се прехвърят към „Напоителни системи“. За инвестиции в преработка на селскостопанска продукция заложеният бюджет за 2025 г. е около 350 милиона лева (175 млн. евро) и от тях се предла 18 млн. лева да се пренасочат към „Напоителни системи“.
Бизнесът обаче е категорично против подобни идеи, като представителите на браншовите организации ще подготвят своите отрицателни становища. Първо, защото самите приеми по инвестиционните интервенции на Стратегическия план закъсняха изключително много. Докато в останалите държави в ЕС тези проектите отдавна са изпълнени и вче финансирани, приемите у нас отново се бавят. И второ, защото бюджетите по тези интервенции и без това са крайно недостатъчни да покрият необходимостта от модернизация за фирмите, коментираха за синор.бг фермери.
Очакваме резултатите от мониторинговия комитет на Стратегическия план, чиито решения тепърва ще бъдат обявени.
Екатерина Стоилова
