Мозайката по краставиците представлява сериозна заплаха за реколтата – независимо дали културата се отглежда в оранжерии или на открито. Тя е вирусно заболяване (Cucumber mosaic virus), което може да доведе до над 50% загуби. Всичко зависи от сорта и възрастта на растенията по време на заразяване.
Причинител на болестта
Вирусът на краставичната мозайка има многобройни щамове и вариетети. През зимата се задържа в корените на различни дървета, двугодишни и многогодишни храсти, зеленчукови култури, цветя и плевели. Най-добри гостоприемноци са магарешки бодил, поветица, мокрица, лупина и др.
Вирусът при обикновената краставична мозайка не се пренася със семената на краставиците. В ограничени размери преносители са семената на бялата тиква, лупината и врабчовите чревца.
При разпространената напоследък зелена краставична мозайка заразата се пренася и посредством семената.
Симптоми на болестта
Вирусът на краставичната мозайка заразява над хиляда растителни вида от 34 ботанически семейства – сем. „Тиквови”, домати, пипер, декоративни култури и др. Симптомите варират в зависимост от вида на гостоприемника и щама на причинителя.
В естествени условия вирусът се предава главно от различни видове листни въшки (70-80 вида), а също от краставичния бръмбар. Те са способни да предадат инфекцията за 1-5 минути след хранене от болно растение. Първите признаци на болестта се проявяват още на стадий разсад под формата на мозаичност, зонална хлоротичност, деформации и набръчкване на младите листа. При възрастните растения болестта се появява обикновено 6-8 седмици след поникване. С развитието на заразата постепенно и старите листа се набръчкват, краищата им се обръщат надолу, те придобиват мраморно жълтеникав вид от редуващи се безформени светлозелени и тъмнозелени области.
Растежът на краставичните растения се забавя, междувъзлията се съкращават, площта на листата и броя на цветовете намаляват, а върху плодовете се появява мозаичност – с гладка или неравна повърхност, но остават дребни и деформирани.
Повишаването на температурата на въздуха до 35-40 градуса по Целзий помага да се маскира болестта. Растенията външно изглеждат здрави, листните петна изчезват, а плодовете също растат здрави.
При свръхчувствителните сортове заразяването с вируса предизвиква бързо увяхване и преждевременно загиване на растенията, като не се появяват типичните за болестта признаци. Кореновите власинки бързо загиват и започват процеси на кореново гниене.
Облачното и хладно време, както и внезапното застудяване водят до силна реакция на вируса – най-напред връхните листа, а по-късно и цялото растение започват да увяхват. При ниски температури плодовете на болните растения стават петнисти на цвят, набръчкани и деформирани.
В борбата с болестта много важни са карантинните мерки, чрез които се преустановява разпространението на инфекцията в други участъци и райони. Превантивните мерки са много важни и включват:
– краставиците и другите чувствителни към патогена култури трябва да се отглеждат изолирано от участъци със заразени растения;
– използване на компостирани и обеззаразени субстрати за предотвратяване навлизането на плевели;
– контрол на преносителите на вируса (листните въшки и краставичния бръмбар) през целия период на вегетация с подходящи за целта инсектициди или репеленти;
– отглеждане на сортове и хибриди с относителна устойчивост към вируса.
При установяване на вирусна зараза се пръска с емулсии от растителни или минерални масла или обезмаслено мляко в съотношение 1:10 с вода.
Устойчиви сортове са: всички съвременни сортове от тип Корнишони (Анка, Алвира, Аманда, Адонис и др), сорт Бомбър (устойчив на зелена английска мозайка), Македон F1, краставици с бодливи плодове (Дарина F1, Белканто F1 и др.).
