Мандатът на служебния кабинет е към края си, но земеделският бранш сякаш не успя да влезе в ритъма на това управление. Вярно, че за изминалите почти два месеца не се очакваха особени промени, но пък натрупаните проблеми тежаха - особено в частта за подготовката на Националния стратегически план и изпълнената с грешки кампания по Директните плащания, която отново „извади от обувките” редица земеделски стопани. И понеже заместник-министърът, пряко отговарящ за директните плащания, Явор Гечев е добре познат на бранша, а и неведнъж е отправял критики и предложения към предишното управление, които сега очевидно би трябвало да прокарва, затова Синор.бг го потърси за отчет на работата му и тази на неговите колеги през краткия период от края на май досега.
Г-н Гечев, според европравилата България скоро трябва да въведе сателитно наблюдение за контрол при директните плащания. Но как би могло това да се случи на фона на стотиците жалби за грешки в очертаванията, с които фермерите заляха и тази пролет фонда и министерството?
Проблемът с липсата на единна електронна система в агросектора е огромен и това не е тайна нито за земеделците, нито за администрацията. Още с първите жалби по директните плащания, които постъпиха преди два месеца, бях изумен от кошмарната система за прехвърляне на данните, особено при правните основания.
Според досегашната система фермерите поне три пъти дават документи за правните си основания – първия път по изискванията на наредба 3, след това, когато отиват в земеделските служби, отново сканират същите документи. И накрая от земеделската служба тези документи отиват в областната служба, след което министерството на земеделието трябва да прекара всичките тези данни през два други софтуера, за да отидат в ИСАК. Тоест при сега действащата електронна система ние конвертираме тези данни три пъти, преди да отидат в ИСАК. И при всяко конвертиране се получават различни типове грешки, но забележете, те се поправят ръчно, а живеем в 21-и век! Как няма да се бави кандидатстването в компанията. И ти отново отиваш в земеделската служба, даваш сканирани копия и хиляди други подробности, които всеки знае как се случват.
Поземлената реформа е належаща, смятат фермери
Изуми ме и друга практика. Оказва се, че една трета от работата на служителите във фонд „Земеделие” и министерството, е да пишат писма до фермерите. Но се оказва, че въпреки тези писма, земеделците не знаят, че примерно фондът ги е глобил за нещо. Затова и коренно променихме стила на работа, като министерството и експертите във фонда започнахме съвместна работа и в рамките на тези два месеца значително изсветлихме дейностите по информираността за всички мерки, етапи на гледане на проектите ит.н. Така че хората вече да имат предварителна информация какво имат да получават, какви проверки предстоят - и да спрем с това пращане на писма, което често става с огромно закъснение. Като идеята ни е по електронен път те да имат предварителна информация.
Как точно ще създадете електронния регистър, като всеки кабинет досега си играеше само с обществени поръчки за надграждане на системата, без да става ясно защо все още няма връзка между тези регистри?
На бранша е обещавано стотици пъти, че ще има електронно обслужване. Нека да се знае, че този кабинет е направил повече, отколкото са очаквали хората от нас. Защото има начини на разрешение на досегашните проблеми и ние работим върху тях.
На заседанието на тематичната работна група (ТРГ) по бъдещия стратегически план всички браншови организации бяха единни, че страната ни има тежък проблем с всички информационни регистри в системата на земеделието, които продължава да не бъдат свързани. Разполагаме със стотици регистри, които обаче „не си говорят” помежду си само защото някой е решил те да са с различни системи. В резултат - нито системата ВетИС, която регистрира всички стада и животни, „си говори” с регистъра на биопроизводителите например, нито пък ИСАК и ВетИС са безупречни. Дори аз като заместник- министър, ако трябва да поискам справка от някой от второстепенните разпоредители или от агенциите, трябва да чакам една седмица, за да ми я донесат – и то на хартия. Е, що за безумие е това!
Ще ви дам пример и с огромните проблеми с биологичния регистър, с ВетИС и др. Ако всичките бази данни са в общ регистър с единен формат, ти няма да ги теглиш отнякъде, те са ти на едно място, в единни системи. И площните мерки, и проверките ще са вътре. Досега всичко това беше отделно, вероятно защото някой беше решил да хвърля маса пари за различни системи. Но министерството трябва да вземе единно решение, което да каже, че ще развива една система – независимо кой ще прави ъпгрейдите и допълненията към регистрите. С единна база данни – независимо кой ще бъде администратор на тази система, кой е операторът. Включително с проджект мениджър, така че да се знаят срокове, дейности. Само тогава ще станат нещата. Истината е, че лошата демокрация се лекува само с повече демокрация.
Как ще промените този модел и колко време ще ви отнеме създаването на единния регистър?
Всичките бази данни ще бъдат пряка и единствена собственост на Министерството на земеделието – защото в момента те са притежание или на ДФЗ, или на БАБХ, или на други подструктури. Ще качим данните в национален облачен сървър, където всичките данни да са на едно място. И когато фермерът отиде за дадена услуга например във фонд „Земеделие”, да не носи хиляди документи от службите, на които агроведомството е принципал, а да показват само личната си карта. Колкото до финансирането на тази систмема, лично аз претендирах в новия проект на Плана за възстановяване и устойчивост да включим онези текстове, свързани с дигитализацията и услугите, които ще получаваме.
Тоест, онези 23,9 милиона лева в Плана за възстановяване и устойчивост, които бяха обявени преди ден, ще послужат за изграждането на новия сървър, така ли?
Ние бяхме длъжни в Плана за възстановяване и устойчивост да предвидим подобно финансиране, тъй като полезният ефект от единния регистър ще бъде дългосрочен. Но искам да подчертая, че това е само пример, тъй като ние работим по различни варианти.
Промените и в Стратегическия план
Вие ме попитахте и за сателитното наблюдение за контрол, което според европейските нормативи задължителното трябва да започне през 2025 година. Ще Ви кажа, че работим активно и по този въпрос. На 20 юли проведохме среща на всички заинтересовани институции, свързани с директните плащания, като експерти от чужбина направиха презентациите за едни от най-добрите практики в ЕС, включително и със сателитно наблюдение, които бихме могли да ползваме. Целта е 12 месеца в годината да бъдат наблюдавани заявените площи.
В момента обсъждаме няколко работни варианта, които се прилагат в други европейски държави, включително и във Франция.
Тези системи правят проверките автоматизирано, дори без да чертаем при кандидатстването по директните плащания. Софтуерът е направен така, че през сателитните снимки програмата директно очертава парцелите на всеки отделен стопанин – чрез неговия идентификационен номер данните за културите и площите влизат в системата. Като софтуерът може да проверява наличността на насажденията не само веднъж, но много пъти в годината.
И тук програмата е стигнала много по-далеч в разгадаването, защото през сателитното наблюдение ти можеш н е само да имаш информация за вида на отглежданите зеленчуци, плодове или зърнени култури, но и да прогнозираш какви добиви ще се получат от тези култури. Ако тази система бъде въведена, ще изчезнат и онези чертожници на ливади и пасища, които нямат животни, но ползват тези терени само за субсидиите. Сателитът ви дава точната информация също дали дадена ливада е косена или е опасвана от животни.
И кога тази „извънземна” по мое мнение система би могла да проработи в България?
Ако този кабинет отговаря пряко, смятам, че до Нова година бихме могли да приключим. И декларирам, че познавайки екипа, с който работим, няма проблем да съдействаме на следващия кабинет. Смятам, ако използваме готови системи, е много по-евтино, отколкото да ги правим в момента. Имаме си ИСАК – просто налагаме данните. Финансирането е възможно било чрез допълнителни средства, които бихме могли да получим по ПРСР, било по плана за устойчивост. Свързване то на системите може да стане факт.
Гарантирате ли, че по този начин ще се сложи край и на схемите с ливадите и пасищата?
За този проблем имам друго предложение. Процесът с постоянно затревените площи е двустранен. България като държава-членка има ангажимент да поддържа постоянно затревени площи и това е заложено по европейски регламент. Но нека да погледнем от друга страна – защо министерството на земеделието да не направи различни типови животновъдни проекти и да насърчи създаването на нови ферми.
По линия на техническата помощ министерството на земеделието има финансиране и чрез него може да ги изработи – примерно типови проекти за ферми с 20, с 50 или със 100 крави. Или пък проект за пасищно отглеждане на животни, включително с чисто законови варианти, които да са подпечатани от Българската агенция по безопасност на храните и да имат издадени разрешителни режими, включително и по отношение на строителните книжа. Държавата ще финансира създаването им и нека всеки безплатно да ползва тези типови проекти и с тях да кандидатства във фонд „Земеделие”.
Ще се преборите ли с консултантните, чиято дейност частично ще отнемете – поне що се отнася до малкия бизнес?
Когато са собственост на министерството на земеделието, тези проекти ще се дават безплатно на хората, които да правят бизнес в селата – включително и за малки типови проекти на мандри, които са обединени на кооперативен принцип. Не измисляме топлата вода, защото тези системи идеално работят във Франция или Италия например. Дошло е време да го направим като държава. Винаги има варианти, но трябва да има визионерство, което поглежда извън конкретните проблеми. Да, едни 20% процента от Плана за възстановяване или от ПРСР трябва да бъдат насочени към оправяне на генералните проблеми. И когато тези проблеми се решат, тогава нещата полека лека ще потръгват. Сега сме блокирани.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
(В следващата част от интервюто очаквайте решенията на служебния кабинет по отношение на Закона за браншовите организации, Националния стратегически план и таваните на плащанията).
