За месец и половина от назначението на служебния министър на земеделието Явор Гечев бяха извършени куп кадрови смени в различните агенции и служби, включително във фонд „Земеделие”, като до този момент администрацията очевидно още се запознава с обстановката, защото липсва информация по важни проблеми, интересуващи земеделското съсловие. Като например проблемът с изпълнението на Програмата за развитие на селските райони, където заради казуса с „къщите за тъщи”, дълбоко загнезден в историята на първите два преходни периода до 2016 г., маса европари бяха източени за изграждането на извънградски вили на местни големци, под прикрието на селски къщи за гости.
Припомняме тази схема неслучайно, защото през март тази година, при коалиционното управление на „Продължаваме промяната”, „Демократична България” БСП и „Има такъв народ” във фонд „Земеделие” беше получен доклад от Европейската агенция за борба с измамите с евросредства (ОЛАФ) с „констатирани нередности с публични средства при изпълнение на мярка 311 ,,Разнообразяване към неземеделски дейности“, мярка 312 ,,Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ и мярка 41 „Прилагане на стратегиите за местно развитие“ от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. За да отговорят на този доклад, родната администрация трябваше да провери проект по проект всички одобрени инвестиции при управлението на ГЕРБ.
Предишният шеф на фонда Николай Каварджиклиев автоматично беше сформирал работна група, която за 2 месеца трябваше да провери и да отговори на европейските одитори. Защото без аргументирана обосновка България е заплашена да връща в бюджета на ЕС десетки милиони евро, заради допуснатото източване на онова европодпомагане, което трябваше да стимулира селския туризъм е нас. Малко преди Каварджиклиев да бъде сменен, Синор.бг зададе на предишното ръководство въпроси за резултатите от тези проверки, на които обаче той не успя да отговори. Новите приемници на властта пък се оказаха в неведение по темата, тъй като и тримата членове на работната група бяха или уволнени, или напуснали доброволно фонда, затова от пресцентъра на ведомството бяха силно затруднени да отговорят на въпросите ни.
Все пак, еспертите от фонда ни обясниха, че „по казуса все още тече кореспонденция между ДФЗ – Разплащателна агенция и Европейската комисия и че до излизане на окончателното решение на ЕК, ведомството не следва да коментира размера на средствата, които страната ни ще трябва да възстанови на Брюксел”.
Докладът на ОЛАФ съдържа подробни данни по проекти, които трябваше да бъдат анализирани през лятото. Преди ковид паднемията прокуратурата беше изискала от страна на ДФЗ информация за всички 746 проекта, финансирани по ПРСР 2007-2013 г. с предмет на инвестицията изграждане на туристически обекти - жилищни сгради (къщи) за гости. След проверките за 279 от посочените проекти прокурорите не бяха установили нарушения и затова не са образували досъдебни и наказателни производства, припомниха от фонда. Единствените съдебни дела бяха само по 10 проекта, като до момента събраните средства възлизат едва на 67 002 лв., съобщиха от фонда.
Паралелно с извършените проверки от страна на прокуратурата ДФЗ обаче е продължил с административния контрол на проекти, обект на финансиране по ПРСР. От фонда уточниха, че „в случаите, при които ДФЗ – РА установи, че бенефициерите нарушават договорните си задължения по ПРСР, се предприемат своевременни действия по събиране на вземанията по административен ред”. Но каква е окончателно събраната сума така и не разбрахме.
И понеже информационната мъгла над къщите за гости продължава да се стеле, ще припомним няколко важни заключения, направени от Николай Кавадржиклиев пред депутатите от 47-то Народно събрание, когато имаше две изслушванията в парламентарната комисия по земеделие по проблеми, свързани с ПРСР и усвояването на средствата. Пред обществеността директорът на фонда посочи много интересен факт, свързан с одобряването на проектите. Проверката на работната група е установила, че „при 80% от проектите за къщи за гости бизнес плановете са били неосъществими, т.е. направени са от консултантите така, че да бъдат одобрени, без да се съобразят с факта, че самият кандидат не би имал финансовата възможност да го изпълни. Лично Каварджиклиев като финансист никога не би одобрил подобни проекти, посочи експертът, определяйки тази практика на фонда като „репутационен и финансов проблем” за администрацията.
Все пак, в интервю за Синор.бг бившият шеф на фонда беше категоричен, че все още е рано да се говори за загуба на средства по ПРСР. Конкретно за резултатите от проверките на работната група той допусна три варианта – оптимистичен, песимистичен и реалистичен. При първия - да се докаже, че фонд „Земеделие” стриктно е спазвал процедурите по европейското законодателство за упражняване на цялостен контрол при разходването на средствата по тези две мерки и затова страната ни не би трябвало да връща пари. Песимистичният вариант е този, при който ще се наложи България да възстанови всички средства от бюджета по двете мерки. И реалистичният сценарий е да се разгледа всеки проект по отделно и там, където се докажат нередности, собствениците на къщите да си понасят санкциите. А останалите да продължават да развиват бизнеса си като законно действащи търговски субекти.
Интервюто на Каварджиклиев пред Синор.бг
Припомнаме, че сключените договори с предмет на инвестицията „къща за гости” по ПРСР 2007–2013 г. са 1 062 с обща стойност на субсидията в размер на 299 млн. лв. Окончателно приключени и платени са 746 проекта на стойност 202 млн. лв., докато 301 договора (от общо одобрените 1 062 проекта) са прекратени по искане на ползвателите или неподаване на заявка за плащане. Само 15 проекта за 4,3 млн. лв.са отказани на етап заявка за плащане, поради установени несъответствия с нормативните изисквания, сочи справката на фонд „Земеделие”.
Въпросът е, след като ОЛАФ приключи кореспонденцията си с родните експерти, каква част от тези 202 млн. лева ще се наложи да връщаме.
Екатерина Стоилова
