За късно производство на краставици се използват по-често късоплодни сортове и хибриди или самоопрашващи се – партенокарпни, които не се нуждаят от опрашители. Важно е да имат по-къс вегетационен период, да понасят добре незначителни температурни колебания и недостиг на слънчева светлина. За предпочитане е да се отглеждат хибриди, защото са по-устойчиви на болести и вредители.
Краствиците от късното производство са предназначени предимно за туршии и консервиране, а по-малка част за консумация в прясно състояние. Могат да се отглеждат и салатни сортове с по-къс вегетационен период и по-висока устойчивост на температурни изменения.
Кои са най-добрите предшественици
Късните краставици се отглеждат обикновено като втора култура, а най-добри предшественици са фасулът, ранното зеле и картофите.
За късно производство се засяват от края на юни до 20 юли – директно в земята. Може и по-късно, но е важно да знаем, че по-късен посев рязко намалява добивите.
Можем да изберем тип корнишони и салатни сортове краставици. Пазарът предлага много сортове и хибриди – от корнишоните по-популярни са: Левина F1, Регина F1, Рестина F1 (сортът е с предимно женски цветове), Атлантис F1 (високопродуктивен с изравнени плодове и бърз растеж), Победа, Ирен, Калиопа, които са български високодобивни сортове с предимно женски плодове, Парижки корнишон F1 и др.
Всяка година излизат нови наши и чужди сортове с висока устойчивост и подходящи за късно производство, което съвсем не е за подценяване – по-важно е предварително да бъдем осведомени за сортовите особености. От салатните сортове за късно производство предпочитани са Гергана, Тимор F1 и др.
Подготовка на семената преди засяване
За да бъдат растенията здрави и силни, семената преди посев следва да се закалят. Най-добре е при температура 1-2 градуса по Целзий, но по-лесно можем да го направим, ако загрънем семената в марля и ги оставим за две денонощия в хладилника. Когато семената не са обработени предварително, тогава следва да ги потопим за 10-12 часа в разтвор на някакъв стимулатор за растеж, което ще повиши тяхната жизнеспособност.
Подготовка на почвата
Краставиците са култура, взискателна към запасеността на почвата с хранителни вещества, които се намират в лесноусвоима форма. Те не потребяват големи количества наведнъж, но се нуждаят от постоянно подхранване по време на вегетацията за добри резултати.
Почвата трябва да бъде почистена от всички растителните остатъци на предшественика. Внасянето на хранителни вещества се определя от това, доколко предшественикът е торен. Преди засяване се внася угнил оборски тор, суперфосфат и калиев сулфат.
Засяване на семената
Семената се засяват на дълбочина 2-4 см, което се определя от състоянието на почвата, като за пълноценното поникване тя трябва да бъде добре навлажнява предварително и да се поддържа необходимата влажност постоянно.
Практикува се гнездово и редово засяване, което се определя от особеностите на сорта, като разстоянието между редовете е 80-90 см, а между растенията – 10, 20, 30 см. При гнездовото засяване се запазват същите междуредия, а в гнездата се поставят по 3-4 семена. Ако не е редовно поникването, тогава се досява с предварително накиснати семена.
Последващите култивационни мероприятия (окопаване и загърляне) се извършват механизирано или ръчно, но не се различават от тези при ранните и средноранни краставици.
Поливане и подхранване
Поливането се определя от температурните особености – при топло време се полива през 2-3 дена с 1 л на квадратен метър, а след цъфтеж – количествата вода се увеличават до 9-10 л на 1кв. м. При понижаване на температурите количествата вода и поливките се намаляват, защото при ниски температури краставиците слабо усвояват влагата и хранителните вещества и корените могат да развият гнилостни процеси. Поливането с размит в поливната вода оборски тор и със зелен тор се отразяват много благоприятно. На слаби почви се прави всяка седмица по време на плододаване.
Подхранване с минерални торове се прави два пъти – при първото окопаване с 10-15 г амониев нитрат и 10 г суперфосфат на кв. м. Второто подхранване се прави в началото на плододаване със същите торове и в същите количества.
Защита от студа
При понижаване на температурите е добре да се мулчира почвата с дебел слой (8-10 см) угнил компост. Могат да се използват и биологични препарати с антистресово действие (Еpin Extra) за повишаване на имунитета.
При по-сериозно понижаване на температурите е желателно да се направят временни укрития за растенията.
Борбата с болестите и вредителите се води с обичайните средства.
