От днес до изборите за 46-то Народно събрание на 11 юли остават точно 21 дни, така че през следващите три седмици кандидат-депутатите трябва да убедят своите потенциални гласоподаватели в ефективността на бъдещото си управление. Големият залог този път обаче ще бъде не толкова съдържанието на предизборните им кампании, колкото умението на политиците да докажат, че тези програми ще бъдат изпълнени. И че българският данъкоплатец няма да бъде излъган с даваните за пореден път обещания за това как корупцията щяла да бъде ограничена, а икономиката – възстановена.
Това в пълна степен важи и за сектора на земеделието, където разочарованията са огромни – особено по отношение на малкия и среден бизнес, младите фермери и биологичното производство, които чезнат с всяка изминала година. А точно преди 11 години властта, която си отиде на 4 април, обещаваше приоритетно развитие точно в тези направления.
Ще припомним как на изборите през 2009 година ръководството на партия ГЕРБ беше извело четири топ приоритета, които трябваше да изпълни още при пърия кабинет „Борисов”. На трета позиция в тези приоритети беше записано, че след борбата с корупцията и развитието на образованието и здравеопазването ще се работи за „Развитие на земеделието, високите технологии и екологичното земеделие”.
Единадесет години по-късно развитието на земеделието е на нивата от 2009 г., когато единственият печеливш подсектор в селското стопанство си беше растениевъдството – в частта производството на суровини, които се изнасят предимно в непреработен вид.
Колкото до високите технологии, там провалът е направо оглушителен. Пресен пример за това е наскоро приключилата Кампания по директните плащания 2021 г., където слоят с правните основания беше качен толкова късно, а грешките в него – толкова много, че служебният кабинет ще се гърчи цяло лято, докато коригира несъвършенствата на съществуващата електронна система. На този фон е напълно естествено фермерите да изгубят надежда, че ще дойде момент с високите технологии да бъде избегната грешката „човешки фактор” – може би защото очевидно на администрацията й е изгодно да си „бърше ръцете” всеки път с пропуски в системата, когато фермерите бъдат ощетени.
И докато провалът с високите технологии все пак не беше толкова масиран, защото всяка година се даваха едни милиони левове за актуализация на ИСАК, то гафовете с последния топ приорирет - екологичното земеделие, са си направо топ провал в 11-годишното управление на ГЕРБ. Защото след националните протести през 2018 година, когато стотици биологични фермери фалираха заради схеми за източване на евросредства чрез сертифициращи организации, допуснали хиляди декари конвенционален кориандър да се продава като биологичен, целият бранш все още не може да се съвземе.
Затова и до днес България не може да напредне в нишата „биологично производство”, където малкият и среден бизнес можеше да се задържи по селата. За да не отчитаме онзи позорен срив в демографията и призрачните обезлюдени села в Родопите и Северозападна България.
На всичко отгоре уволника зам. министъра, който се опита да помогне на биофермерите
Направихме тази ретроспекция в изпълнението на топ приоритетите на предишната власт, за да я сравним с новите обещания, залегнали в предизборната им програма за 11 юли. И да попитаме защо след като преди 11 години високите технологии бяха топ приоритет, сега отново са на първите две места по изпълнение? Само че този път с доуточнението, че ще се работи за „електронизация и цифровизация на управлението на земеделските стопанства” и за „прецизно земеделие за повишаване ефективността и доходите на земеделските стопанства”. Е, редно е този път да изкрещим, че паметта на всички нас не е толкова къса, за да не си припомним колко години отне на трите кабинета „Борисов” да бъдат отворени приемите по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за „Иновации в земеделието”, да не говорим за „Широколентовия интернет”, чието забавяне ще рефлектира върху многобройни бъдещи проекти на частния бизнес за дигитализация в сектора на земеделието.
А ако се върнем още по-назад - ще споменем и визитите на Борисов до Естония, след които бившият премиер оглушително ни увещаваше как след има-няма 5-6 години и България ще се слави с електронно правителство като тяхното. Ще припомним, че прибалтийската държава държи едно от лидерските места в ЕС по предоставяне на електронни услуги за своите граждани. Обикновено след подобни аналогии единствената реплика е - „без коментар”!
Екатерина Стоилова
