Повече от месец, след като беше подписан меморандумът между протестиращите земеделски производители и правителството (на 21 септември т.г.), животновъди и производители на оранжерийна продукция отново са готови да блокират пътищата – този път поради неизпълнените ангажименти за навременно изплащане на обезщетенията от страна на агроминистерството, поети с този меморандум и от които млечният сектор отчаяно се нуждае. Това заявиха на извънредна пресконференция представители на повече от 5 животновъдни организации и оранжерийни производители, чийто бизнес е пред провал поради забавянето на плащанията.
„Ако до края на тази седмица фонд „Земеделие” не преведе компенсациите заради войната в Украйна (от 32 млн. лв.), не изплати държавната помощ по „де минимис” (от 47 млн. лв.), не увеличи ставките за подпомагане в Стратегическия план и не уреди доплащането за променения референтен период, където фермерите трябва да получат още 17 млн. лв., всички животновъди, подкрепени от производители на плодове и зеленчуци, вместо да идат на избори, ще се вдигнат на протести”, съобщи Бойко Синапов от Обединени български животновъди.
От 10 месеца животновъдите не са получавали и един лев подпомагане, докато разходите за производство растат, а цените на млякото са катастрофално ниски, обясни и фермерът от Северна България Цанко Цанев. Втори месец колегите му са принудени масово да ликвидират стадата си, но понеже месопреработвателите работят само с дълбоко замразени вносни меса, кланиците не търсят българска продукция. „Предлагат се крайно унизителни цени за закланите животни и животновъдите са в пълна безпомощност от цялата ситуация”, допълниха браншовиците.
Ако до края на работната седмица фонд „Земеделие” не изплати компенсациите, както го правят в другите европейски държави, фермерите ще бъдат принудени да колят животни по пътищата. Защото само така те могат да изразят недоволството си от неадекватното поведение на чиновниците.
Според Пенка Христова от Института на жените фермери „в Министерството на земеделието и храните работят крайно некомпетентни хора. Ако те имаха нужната експертност, за последния месец можеха да организират плащанията, а не да чакат някакви ненужни одобрения от Европейската комисия”. Според Димитър Зоров (явява се като представител на Съюза на говедовъдите в България) всяка друга държава в ЕС отдавна е превела компенсациите заради Украйна. Защото техните правителства първо изплаща държавните помощи на бранша и после пращат в Брюксел искането за нейното одобрение, докато в България е точно обратното.
Според Мария Степанчева от Съюза на биволовъдите министърът на земеделието спешно трябва да активизира администрацията и да се прекрати с тази пасивност спрямо сектора, защото „ние не сме просяци, а настояваме да получим дължимото”. При подписването на меморандума преди месец животовъдите не са присъствали на промяната в клаузите, според която помощта по схемата „де минимис” ще се дава само на най-малките земеделски стопани”. „Защо зад гърба ни се правят подобни промени. Досега тази помощ се изплащаше на всички животновъди – и малки, и големи. Знае се, че тя се изплаща еднократно в размер на 25 хил. евро и важи за три години, така че всяка година се организират плащания за стопанства, чийто 3-годишен срок е приключил”, посочи Степанчева. Като припомни, че браншът има думата на министъра на финансите, който подкрепя сектора, тя настоя за бързо изплащане на компенсаторните средства, както беше обещано през септември.
От 72 ферми за биоживотни през 2022 г. тази година стадата са само 8
От името на оранжерийните производители Велин Георгиев от Петричко изрази подкрепа за протестите, посочвайки крайно неадекватната политика в енергетиката, рефлектираща върху поскъпването на цените на газа и крайно тежкото положение, в което са поставени всички оранжерийни градинари. „Ако през октомври ние не заложим разсадите в парниците си, за Нова година няма да има български зеленчуци в магазините, защото 99 процента от оранжериите няма да работят. Именно затова настояваме за бързо изплащане на комппенсациите. Още повече, че цените на газа се вдигнаха с нови 30%, защото България е длъжна да изпълнява поети към ЕК задължения. Всеки друг обаче би компенсирал своите земеделци за новите цени, но у нас това не се случва”, коментира още земеделецът.
От името на колегите си и от свое име Бойко Синапов изрази крайното си недоволство и от действията на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев, „когото в началото посрещнахме с голямо одобрение, защото е човек от бранша, но през последните месеци той не реагира по начин, който да защитава бранша по начина, очакван от бизнеса”. „Лично аз уважавам Кирил Вътев като човек, но очевидно не се справя със задълженията си като министър”, обясни Синапов. И съобщи, че животновъдите искат неговата оставка, мотивирайки се с начина, по който са протекли и обсъжданията на промените в Стратегическия план. На заседанието на Комитета по наблюдение браншът е поискал увеличение на ставките за обвързано и необвързаното подпомагане за животновъдите, защото вместо да бъдат увеличени те са с 35-40% по-ниски от субсидирането през миналия програмен период.
„В същото време се залагат едни 115 млн. лв. за консултантски услуги и обучения, които не са ни потребни. Всички знаем, че за тези пари вече са се подредили определени фирми и вече сме категорични, че тези практики трябва да спрат. Независимо, че под наш натиск този бюджет беше сведен до 70 млн. лв.”, коментираха Синапов и неговите колеги.
Животновъдите отново повториха основните си искания, които държат да бъдат изпълнени до края на работния ден в петък, 27 октомври. Освен изплащане на компенсациите за Украйна и помощтите по „де минимис” те настояват още да отпадне модулиранат ставка по обвързаната подкрепа и да се възстановят досегашните ставки за необвързаното подпомагане (190 лв. за животно стара, 75 лв. - нова), обвързаната помощ (411 лв. стара, 320 лв. нова) и средствата за автохтонни породи, които са орязани без мотиви.
Фермерите изрично посочиха, че исканията им не са от вчера или днес. „Още преди година искахме промяна в ставките за референтния период, тъй като през 2009 г. стадата, отговарящи на евроизискванията, са били много по-малко от тези през 2018 г. приета от ЕК като нова референтна година при изчисляване на ставките. Защо не ни послушаха и не отстояваха исканията ни, никой от управляващите досега не ни е обяснил”, обобщиха фермерите. Резултатът обаче е плачевен – и досега българските животновъди получават два пъти по-ниски субсидии от колегите си в ЕС. „Дори в Румъния вече мислят в перспектива. И държавата там покрива осигуровките на всички заети в големите млеко- и месопреработвателни предприятия. Защото само така браншът може да бъде запазен”, обясни и Пенка Христова.
Оставаме отговорите от правителството и агроминистерството, защото 27 октомври е само след 4 дни.
Екатерина Стоилова
