Дъждовното време в края на пролетта и началото на лятото поставя на изпитание производителите на ягоди, които трябва да приберат, съхранят и продадат на печалба новата реколта. Честите валежи създават условия за развитието на гъбната болест сиво гниене, която е известна на специалистите и като ботритисно гниене. Причинителят Botrytis cinerea напада надземните части на растенията. По листата се явяват закръглени сивокафяви петна с неправилна форма. От долната страна на петурата се образува сиво спороношение. От него във въздуха се разпръскват спорите.
Венчелистчетата на нападнатите цветове стават бледокафяви. Заразените тъкани отмират (некротират). По листната дръжка заразата навлиза в плода. Отвън той изглежда здрав, но придобива горчив вкус.
В периода на зреенето гъбният налеп обхваща изцяло и или частично ягодата. При сортове с бели плодове върху повърхността им се явяват жълтокафяви петна с неясно очертана периферия. В засегнатия участък се развива сивокафяво спороношение.
При беритбата, запазването и превоза на плодовете те са изложени на зараза, която бързо се предава от болен на здрав плод и за кратко време може да унищожи голямо количество от продукцията.
Еталон в борбата с ранно кафяво гниене
При поддържането на площите с ягоди от значение е плодовете да не допират почвата. Под тях трябва да има подходяща постелка. За съхраняване и превоз на плодовете щайгите трябва да са старателно почистени, а в тях да попадат само здрави плодове. Плодоберът да става рано сутрин, когато ягодите не са затоплени от слънцето.
Гъбата Botrytis cinerea е опасна и за лозата от сем. Vitaceae. Напада всички зелени части на лозата. При това може да унищожи младия прираст още в разсадниците, а в плододаващите лозя да навреди сериозно на гроздовата реколта. При сухо време B. сinerea може да причини съсухряне (мумифициране) на гроздовете. При влажно време по нападнатите части се образуват сивобял налеп, понякога с кафеникав оттенък. Гъбата отделя специфичен фермент, който обезцветява виното и влошава вкусовите му качества. Такова вино става само за производство на оцет или спирт.
Заразата се запазва чрез мицел по нападнатите растителни части, а също като особени уплътнения, наречени скероции. Спорите са овални и са разположени на туфички върху дълги спороносци (фиг. 3).
Благоприятно за разпространяването на заразата е дъждовното време, при което реколтата е силно застрашена. В насаждения, създадени на кисели почви и на непроветриви места, опасността от сиво гниене е по-голяма.
Срещу сивото гниене е регистриран фунгицидът геокс с активно вещество флудиоксонил. При ягодите е в приложим в началото на цъфтежа, когато около 10% от цветовете са отворени, а при втора реколта – когато повечето плодове са оцветени. Разрешени са две пръскания през 10 дена.
В лозята е приложим в края на цъфтежа и при омекването на зърната. Разрешени са две пръскания през седмица.
Друг продукт е поливерсум. Това е биопрепарат, съдържащ спори на гъбата Pythium oligandrum. Прилагането му е ефикасно след масовото окапване на ресите (80%). Може да бъде използван и през вегетацията до омекването на плодовете. В указанията са посочени до 4 пръскания през около седмица.
Дозирането, разходът на работен разтвор и карантинните срокове трябва да са съобразени с указанията в регистъра на Българска агенция по безопасност на храните, наличната техника и площите, заети от културния вид и сорт.
Доц. д-р Антоинй Стоев
