Латинката е красиво цвете с многостранна употреба

От незапомнени времена тя е на голяма почит в българския дом. За нея се споменава и в наши народни песни. Малцина обаче знаят колко е полезна, освен че е много красива. Латинката (Tropaeolum majus) е едногодишно тревисто растение, пренесено в Европа от Перу. У нас се отглежда на открито в дворни градини, на балкони и в оранжерии за рязан цвят.
Универсалното използване на латинката като декоративен вид се дължи на богатото разнообразие от форми.
Срещат се с ниски или с пълзящи стъбла, които може да достигнат 2,5 м дължина. Листата са с неправилна овална форма, наподобяваща штит. Прикрепени са перпендикулярно на листната дръжка. Баграта им е светлозелена, със сребрист блясък и с восъчен налеп. Цветовете представляват много красиви фунийки, които в задния долен край завършват с шпора. Тя е много сочна и вкусна, тъй като в нея се събира ароматен нектар. Най-често цветовете на латинката са жълти, оранжеви или червени, но има и червеникавовиолетови, розови и в други нюанси. Особено оригинални са тъмно до кадифенокафяво обагрените. Плодовете са неправилно овални кутийки с грапава повърхност. По едри са от грахово зърно. Добре отглежданите растения през цялата вегетация образуват непрекъснато нови листа и цветове, от които се оформят сочни плодове.
Това красиво растение може да е удоволствие във всяка дворна градина. За да се развие добре, латинката изисква да бъде настанена на огрявани от слънцето места. Тя е топлолюбиво растение. И най-слабите слани силно я засягат, което е причина у нас да бъде отглеждана само като едногодишно растение. Семената и обаче успешно презимуват в почвата, поради което никне като самосевка в дворните градини. По-добре е обаче да се събират и засяват по наше желание. Към почвата латинката е взискателна. Тя трябва да е богата на хранителни вещества, дълбоко обработена и през целия вегетационен период да е постоянно умерено влажна. С торенето обаче и не бива да се прекалява, защото растенията се развиват буйно, листата им стават големи и цветовете се губят в тях.
На открито семената се засяват през пролетта (април) на редове през 50 см един от друг, а в реда през 20 см. Така се оформят лехи, бордюри и цветни петна.
Основната грижа през цялата вегетация е да се полива в зависимост от температурата и количеството на падналите валежи. Окопава се само в началото на растежа. След около 30 дни стъблата, полегнали върху почвата, се оплитат така, че е невъзможно да се окопава. Евентуално появилите се плевели се отстраняват на ръка.
Латинката е отлично медоносно растение. Отглеждането й във всеки дом носи красота и здраве. Някои нейни специфични качества и определят достойно място и в кухнята.
Всички надземни органи на латинката се консумират. Имат приятен, леко парлив вкус и специфичен аромат. Съдържат етерични масла, които имат способност да спират развитието на стрептококите, на стафилококите и на салмонелите. Съдържанието на витамин С в пресните листа е от 200 до 400 мг%. В цветовете са открити флавоноиди.
Латинката широко се използва като храна и подправка в кухните на Средна Европа и в Кавказ. Стъблата и листата са подходяща подправка на ястия от месо и зеленчуци. Зелените плодове са много вкусни мариновани с оцет и копър. От тях може да се приготвят красиви гарнитури за студени блюда. Вкусните с пищна багра цветове са оригинален материал за украса на салати, на студени десерти, на майонеза и на сандвичи. За целта е необходимо да се приложат повече въображение и художествен вкус.

Лекува болести, предпазва косата

Латинката намира приложение в народната медицина. При бъбречни заболявания се препоръчва 30-40 г листа да се консумират два пъти дневно. Сокът е отлично антисептично средство – достатъчни са 10-12 г или около 2 чаени лъжички. Може да се смеси с равно количество пчелен мед. Той е и доказано средство за заздравяване на косата. За целта в корените на рядката, изтощена и окапваща коса пресният сок се втрива по веднъж през ден. След 15 минути се изплаква. Когато се употребява системно, растежът на косата се стимулира.