Само преди ден Европейската комисия прие плана за действие „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“, който е ключов елемент от Европейската зелена сделка, съобщиха от пресцентъра на ЕК. Според неговата визия до 2050 г. трябва да изградим свят, в който замърсяването е намалено до нива, които не са вредни за човешкото здраве и природните екосистеми. И в него са описани стъпните да изпълнението на тази цел.
Планът обвързва всички политики на ЕС за справяне и предотвратяване на замърсяването, със специален акцент върху това как да се използват цифровите решения за справяне със замърсяването. Ще бъде преразгледано съответното законодателство на ЕС, там, където е необходимо, за да се идентифицират оставащите пропуски. Амбициите на Зелената сделка са в синергия с други инициативи, така че до 2030 г. да се постигне нулево замърсяване.
Съгласно законодателството на ЕС, замърсяването трябва да намали, за да се постигне:
1. с повече от 55% въздействието върху здравето (преждевременна смърт) на замърсяването на въздуха;
2. с 30% делът на хората, хронично обезпокоени от транспортния шум;
3. с 25% подобряване на екосистемите на ЕС, където замърсяването на въздуха застрашава биологичното разнообразие;
4. с 50% загуби на хранителни вещества, използването и риска от използването на по-опасните химически пестициди и продажбата на антимикробни средства за селскостопански животни и в аквакултури;
5. с 50% пластмасови отпадъци в морето и с 30% микропластмаси, изпуснати в околната среда;
6. значително общо образуване на отпадъци и с 50% намаляване на остатъчни битови отпадъци.
Този план за действие предвижда ключови мерки, прилагани още в периода 2021-2024 г. Конкретно в областта на земеделието и хранителната промишленост, публикуваният вчера план залага следните действия.
Преглед на Директивата за пречистване на градските отпадъчни води ще бъде в синхрон с оценката на Директивата за отпадъчните утайки за отстраняване хранителни вещества от отпадъчни води и подгответе пречистената вода и утайки за повторна употреба, поддържайки повече кръгово, по-малко замърсяващо земеделие.
Той ще разгледа и нововъзникващите замърсители като микропластмаситеи микрозамърсители, включително фармацевтични продукти. Ще бъдат предприети стъпки към енергийна ефективност и въглеродна неутралност, както и по-добро прилагане на принципа „замърсителите плащат“.
По същия начин, както беше обявено в стратегиите „От фермата до трапезата” и за биологично разнообразие, замърсяването от пестициди във въздуха, водата и почвата трябва да бъде намалени чрез намаляване с 50% до 2030 г. общата им употреба и риск, включително най-опасните нечий.
Това ще бъде постигнато чрез засилено възприемане на интегрирано управление на вредителите, преразглеждане на директивата за устойчива употреба на пестициди, насърчаване на агроекологично практики, включително биологично земеделие, и избягване на използването на химикали пестициди при чувствителни области. В допълнение към справянето с рисковете за човешкото здраве и околната среда, ще бъдат намалени разходите за пречистване на питейната вода. Това включва иновативни техники, включително биотехнологии, които биха могли да допринесат за намаляване на зависимостта от пестициди
Освен това предложената „Мисия в областта на здравето и храните на почвите ” заедно с Европейското партньорство за иновации в селското стопанство (EIP AGRI) ще насърчи широкото разпространение на практики за намаляване на пестициди и хранителни вещества чрез насърчаване на иновации и обмен на знания.
Тя ще има за цел да гарантира, че до 2030 г. 75% от почвите ще бъдат оздравени, като се прилагат мерки за тяхното възстановяване.
Като част от предстоящата стратегия на ЕС за почвите Еврокомисията ще разработи мерки за значително увеличаване на усилията за идентифициране, разследване, оценка и отстраняване на замърсени места, така че че до 2050 г. замърсяването на почвата вече няма да представлява риск за здравето или околната среда.
Приблизително 2,8 милиона географски точки са засечени като потенциално замърсени в рамките на целия ЕС и за тях ще е необходимо оздравяване, затова е важно всяка държава-членка да изготви регистър за (потенциално) замърсените места. Важно е да се подготвят ясни критерии за определяне на приоритетите на обеззаразяване.
Предстоящото предложението за правно обвързващи цели на ЕС за възстановяване на природата ще обмисли разглеждане и
възстановяване на деградиралите почвени екосистеми. Комисията също ще разработи и приоритетен списък за наблюдение за замърсители на почвата, както и насоки, напр. паспорт за безопасно, устойчиво и кръгово използване на изкопани почви въз основа на опита на държавите-членки, където те съществуват.
По въпроса за дифузното замърсяване на почвата, Комисията ще разработи интегриран модул LUCAS, който ще отчита нулевото замърсяване на почвата и това ще стане чрез бъдещо проучване.
Необходимостта от публичните и частните възможности за финансиране за идентифициране, разследване и възстановяването на замърсени почви ще бъде насърчавано и улеснено.
В плана е записано, че освен държавни средства за изпълнението на този план ще са необходими и частни инвестиции.
Ноу-тил технологията в България
За да се изпълнят екологичните цели, всяка година до 2030 г. ще изискват допълнителни 100-150 милиарда инвестиции в целия ЕС.
Многогодишната финансова рамка 2021-2027 г. и NextGenerationEU също ще предлагат финансови средства подкрепа за намаляване и контрол на замърсяването чрез политиката на сближаване, националните планове по Механизъм за възстановяване и устойчивост и други съответни национални стратегии като например националната стратегически планове в рамките на общата селскостопанска политика, които могат да насърчат прилагането на полезни земеделски практики.
Комисията ще продължи да работи с държавите-членки за по-нататъшно развитие и подобряване на националните консултантски услуги за земеделските производители за изграждане на капацитет за по-малко замърсяващи практики, особено за намаляване на емисиите на амоняк и нитрати.
В съответствие с възстановяването и устойчивостта Еврокомисията ще направи оценка на плановете, наред с другите, целите на двоен цифров и зелен преход.
Финансирането по политиката на сближаване ще допринесе значително за постигане на целта за нулево замърсяване чрез инвестиции, inter alia, енергийна ефективност, възобновяема енергия, пречистване на отпадъчни води, управление на отпадъците, мерки за качество на въздуха, устойчиво градски транспорт и зелена инфраструктура.
Всичко това се прави, защото досегашните анализи показват, че през 2015 г. поради замърсяването са отчетени 9 милиона смъртни случаи в световен мащаб (16% от всички смъртни случаи) - три пъти повече смъртни случаи, отколкото от СПИН, туберкулоза, и малария в комбинация и 15 пъти повече от всички войни и други форми на насилие. Само в ЕС всяка година замърсяването причинява 1 на 8 смъртни случая.
