Седмица преди Великден християнският свят отбелязва влизането на Исус Христос в Йерусалим, когато народът, виждайки в негово лице своя Спасител, възторжено го посреща с палмови клонки, благославяйки го с думите „Осанна! Благословен идещият в име господне, царят израилев“.
В българската обредност този ден е дълбоко свързан и с един от най-живите пролетни празници, свързан със събуждането на природата – Цветница. В различните краища от страната се нарича още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя) (църк.) и Куклинден (нар.).
Според новозаветните евангелия Христос пристига в Йерусалим, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.
И на днешния ден като на вчерашния Лазаровден дружинките от млади момичета, окичени с пролетни цветя, обикалят селата и пеят за здраве. И понеже на Цветница именниците има в почти всеки български дом, Синор.бг ви пожелама много здраве и благоденствие! Честитим празника на всички именици, които днес празнуват не само в пределиет на България, но и по цял свят.
Аблен(а) („аблена“ означава планински божур; от името Аблена произлиза името Албена, което Йордан Йовков създава за благозвучие), Аглика, Ахинора (означава дъх на теменуга; името създава Николай Райнов за описание на своя персонаж царица Ахинора, съпруга на хан Аспарух в книгата си „Видения от древна България“), Бегония, Белян(а), Билян(а), Божур(а), Босилка, Босилко, Бор, Борян(а), Венета, Венелин(а), Венец, Венцислав, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан(а), Върбин(ка), Венеция, Габър, Габрина (от „габър“), Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делян(а), Детелин(а), Диляна, Дилян, Дренка, Ели (от „ела“), Елица, Енчо, Еньо (от „еньовче“), Жасмин(а), Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(а), Ива (име на върба), Иглика, Кала, Калин(а), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Лало, Лалка, Латин(ка), Лиана, Лила, Лили, Лилия, Лилян(а), Лоза(н), Лора (от лаврово дърво), Люляна, Магнолия, Малин(а), Маргарит(а), Минзухар(а), Мирта, Момина (от „момина сълза“), Нева, Невен(а), Невян(а), Незабравка, Орхидея, Петуния, Пламен(а)(от „пламъче“), Рали, Ралица, Ренета (от латински – „преродена“), Роза, Розалин(а), Розан(а), Роксана, Росен, Росица, Росна, Ружа, Синчец, Сиян(а), Смилян(а), Смирна, Стефан/и(я) (от гръцки – „венец“), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(ка), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цвете, Цветелин(а), Цветин(а), Цветка, Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветимир, Цветомила, Явор(а), Ясен(а) и Ясмин(а).
