Седмица преди Великден празнуваме най-пролетния от всички празници – Цветница. В народния календар този ден символизира съживяването на природата, а цветето - човешкия живот. Както животът е кратък, така и цветето разцъфва и умира. Празникът се нарича още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя.
На този ден християнската църква отбелязва влизането на Христос в Йерусалим, а вярващите го посрещат с хлабествия, защото е възскресил от мъртвите Лазар четири дни след неговата кончина. Народът, виждайки в Исус спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му.
Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще проговорят“.
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до храма. Там Христос изгонил събралите се в двора на храма търговци и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос.
Върбата се поставя пред иконата, за да пази дома от всякакви злини. От останалата част се оплита върбово венче, което се поставя над входната врата, за да защитава цялото семейство от уроки чак до разпукването на следващата пролет. Символиката на празника, който се чества от IV век, се е запазила до днес, а молитвите са отправени към Божия син с надеждата да не дава никому кръст, по-голям от този, който може да носи. Близо една пета от българите празнуват на този ден. Имен ден всички с имена на цветя и растения - Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цвете, Цветелин(а), Цветин(а), Цветка, Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Явор(а), Ясен(а), Ясмин(а), Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(а), Ива (име на върба), Иглика, Венета, Венелин(а), Венец, Венцислав, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Аблен(а) („аблена“ означава планински божур, Латин(ка), Лиана, Лила, Лили, Лилия, Лилян(а), Лоза(н), Люляна, Магнолия, Малин(а), Маргарит(а), Минзухар(а), Мирта, Момина (от „момина сълза“), Рали, Ралица, Ренета (от латински – „преродена“), Роза, Розалин(а), Розан(а), Роксана, Росен, Росица, Росна, Ружа, Синчец, Сиян(а), Смилян(а), Смирна, Стефани(я) (от гръцки – „венец”), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Кала, Калин, Калина (име), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Китка и др.
