Неделята преди Възкресение Христово е Цветница – християнският празник, отбелязващ влизането на Христос в Йерусалим. В България този ден се нарича още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя) или Куклинден, а в западните църкви – Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим. Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.
Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен идещият в име Господне, царят израилев“.
Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което той отвърнал „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.
На Цветница в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос.
В почти във всеки дом на този ден празнуват българи, носещи имена на цветя, дървета или други растения. Синор.БГ желае здраве и успехи на имениците.
Аблен(а) („аблена“ означава планински божур), Аглика, Ахинора (означава дъх на теменуга);
Бегония, Белян(а), Билян(а), Божур(а), Босилка, Босилко;
Венета, Венелин(а), Венец, Венцислав, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан(а), Върбин(ка), Венеция;
Габър, Габрина (от „габър“), Гергин(а), Гроздан(к)а;
Далия, Дафина, Делян(а), Детелин(а), Дилян(а), Дренка;
Ели (от „ела“), Елица, Енчо, Еньо (от „еньовче“);
Жасмин(а);
Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(а);
Цвета, Цветан, Цветелина, Цветина;
Ива (име на върба), Иглика;
Кала, Калин(а), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Китка.
